ГРИЗНИ МЕ ТУК И ТУК, И ТУК...

Ха, здрасти!
Взех си, значи, твойта готварска книга.
Интересна идея е да включиш и стратегията на лова при рецептите. Признавам, малко ме учуди, но аз не съм човек, който се отказва лесно. Особено ми допадна „модерната“ ловна тактика. Направих си профили в няколко сайта, че да не чакам много.
В книгата не се казва, но не е ли по-добре плячката да е по-голяма? Да е с повечко мръвка за готвене, така, де. Изрично написах в профилите, че търся да има за какво да се хванеш.
Първата, с която стигнахме до среща, нямаше. Беше си рагу и зъби. Записах си я за по-нататък.
На третата извадих късмет. Не можех да откъсна очи от нея. Честно, бях като на селскостопанско изложение. На всичкото отгоре се оказа, че е с татуировка точно на предната плешка... така, де, над сърцето. Розичка със зъби. „Гризни ме тук и тук, и тук...“
А леле!

Тук му е мястото да кажа, че в готварската ти книга не е обърнато достатъчно внимание на подготовката на месото. Но аз наистина не се отказвам лесно.
Ясно е, че търсим най-доброто качество, така, де – не иде реч за серийно клане.
При изплашена жертва ли ще е по-вкусно месото, или след спокойна смърт? А има ли значение преди колко време е било последното хранене? Напила ли се е като свиня? Каква музика да й пускам?
На първата среща за малко да прибързам. Добре, че се усъмних в книгата.
Така, де, не може да отделиш над сто страници за стратегията на лова и после – уам-бам, чао, мадам!
За третата среща вече се бях подготвил. Слушахме Франк Синатра. Рискувах да я мариновам с плодово вино и да ти кажа, страхотно стана. Идеше ми да я изям на място! Накрая я вкарах в банята и я плаших точно половин минута, за да балансирам прилива на естрогени и адреналин.
О, тази татуировка на предната плешка! Розичка със зъби. „Гризни ме тук и тук, и тук...“
А леле!

Сега, другият сериозен проблем в тая книга е съхранението.
Разбирам що беше отделено толкова място на разфасоването, и благодаря за диаграмите, както и за някои от идеите за филетиране. Наречи ме тъп, но нямаше да се сетя да си сложа щипка на носа, когато почна да промивам червата.
Обаче думица няма написана за методите на съхранение. Всичката тая мръвка не може просто да си я натъпчеш в хладилника и да я забравиш, така, де. Кое е по-добро – ударното замразяване или постепенното охлаждане? Кои части на каква температура да се съхраняват? Найлонови торбички или кутии за фризер?
В крайна сметка извадих машината за вакуумиране и опаковах всички порции. По-обикновените парчета направо набутах във фризера, бонфилето и рибиците първо охладих преди замразяване, а карантията може да си постои и вакуумирана горе в хладилника, доста време ще изтрае. Вимето, така, де, гърдите, опаковах отделно. Също и кожата. Особено внимавах при отделянето на татуировката от плешката. О, тази розичка със зъби! Гризни ме, мммм!
А леле!

От там нататък нещата са ясни – направих кървавица по рецептата. Начупих големите кости и сварих бульон, ще го замразя на кубчета, като се желира. Като цяло, разпределил съм кое по каква рецепта ще се готви. Сърдечно благодаря за многото и разнообразни предложения, за някои абсолютно нямаше да се сетя, така, де.
Обаче проблемът е, че в тая готварска книга не пише как се готви сърцето.
Никакви предложения няма. Аз не че се отказвам лесно. Интернет голям, рецепти много. Обаче да ме светнеш какво сърце напомня по консистенция и плътност? Разправят, че свините най-много приличали на хората, но с тая розичка над вимето дали пък да не подходя като към телешко сърце?
Та затова съм взел да ти пиша, така, де.

А, мерси за отговора.
Що така да не е готварска книга?
Как ще да било хорър? Измислица ли е?
Абе, ей, я стига ме баламосва: снасяй рецептата, няма само ти да ядеш сърца!
Полиция щял да ми вика!
По-полека, че ще взема да ти дойда на гости да видя в твоя хладилник каква карантия има!
Я виж колко бързо се разбрахме!
Да, разбира се, че пазя вимето с татуса. Розичката със зъбите, точно така...
Ще я готвим с все сърцето, така ли?
А леле!

АВТОР: ЕЛЕНА ПАВЛОВА
редактор: Ганка Филиповска

8 Години "Тъмния Ъгъл"

Кога минаха осем години бре, да му се не види? Сякаш вчера бях просто поредния провинциалист, пристигнал наскоро в столицата и твърдо убеден да се реализира тук. Няколко месеца след идването ми в София си направих акаунт в Blogger и написах първото си книжно ревю - "Бленуващите кристали" на Стърджън. Определено не съм същия човек отпреди осем години - и книгите ми бяха по-малко, и постиженията, и килограмите, и цинизма, за сметка на това илюзиите бяха повече. Но, за какво ли ви занимавам изобщо с мои лични глупости?

За тези 8 години се случиха много работи. Издадох няколко свои книги и прочетох стотици други. Блогът се развиваше... до един момент. По-точно, до миналата година. Почна да ми писна да пиша ревюта, омръзна ми. Предпочитах да скалъпя няколко изречения надве-натри и да ги плесна в Гудрийдс. Не ми се занимаваше просто. И без това, през последните години се навъдиха достатъчно книжни блогъри, блогърки, блогърчета и блогърченца, които си гледат работата добре и мога да оставя това тежко бреме върху здравите им рамене. Истината е, че днес мислех да отпратя официално блога в дългосрочна (ако не и безсрочна) ваканция. От една страна ми е тегаво, че "Тъмния Ъгъл" трябва да изсъхне в забвение, ама от друга наистина трябва да спра.

Докато изведнъж... Цък.



Без да иска, случайно, един колега български писател, който не познавам лично - Емил Йотовски, ми подсказа какво да направя. Вместо да закривам, ще трансформирам блога. Вече няма да е читателски, а писателски. Вече на него няма да се публикуват ревюта на книги, а разкази на български автори. И без това, за ваш най-голям ужас, винаги съм се възприемал повече като писател, отколкото като книжен блогър.

Всеки, който иска да види свой разказ публикуван тук, на този блог, да се чувства свободен да ми го изпрати. Трите изисквания за разказа са да не е прекалено дълъг, да ми хареса и в него да има късче мрак. Това е. Въпросните разкази ги изпращайте като прикачени файлове на профила на блога във фейсбук. Отсега заявявам - няма да редактирам, няма да коригирам, ако разказите ви са на английски - няма да ги превеждам, нито пък публикувам. Пусна ли, ще е така, както сте ми ги пратили. Тъй че, внимавайте много за грешки.



Нямам специални изисквания творбата дали е публикувана някъде преди това под някаква форма - щом искате да е тук и преценя, че става, пускам. Не че мога да ви помогна кой знае с какво, но поне мога да осигуря няколкостотин уникални прочитания на разказа ви. Туйто от мене. Ако въпреки всичко сте зажалили много за ревютата ми на книги, винаги може да ги прочетете в Гудрийдс.

Пишете, старайте се, развивайте се. Вярвам във вас. Искам да ви помогна. Е, добре де, поне на читавите в редиците ви. Не се тревожете, ако не харесам творбата ви и откажа да я публикувам - всеки гледа от собствената си камбанария и аз далеч не съм мерило за успех. Не се и притеснявайте, че това което пишете на практика не става - по-важно е да сте добри като хора, има и по-важни неща от писането. И преди съм казвал - ние сме преди всичко човеци, после сме писатели, художници, учители, лекари, миньори и т.н. Винаги съм предпочитал готините като характер, пишещи недотам хубаво пред добрите писатели, които са задници. Писателите стават по-добри. Киселите дупета - не. Прекалено сме малко, прекалено добре се познаваме, за да не бъде това фактор, който да се отчете.



Вие пишете. Гордейте се с това.

Една Година Клуб "LAZARUS"

Измина една календарна година, откакто бе основан клубът на авторите на хорър „LAZARUS”. За това време успяхме да станем над 20 члена, да приемем нови лица в редиците си, както и да отлюспим някои. През тази година наложихме името и присъствието си в родния фендъм и българското литературно пространство, както и разритахме немалко гнезда на стършели. Има много хора, които ни обичат, както и немалко, които не ни харесват... Но важното е да няма безразлични към деянията ни и да има читатели, които с нетърпение очакват новите ни заглавия. А такива, да си кажем честно, се появяват все повече и повече. Нека спомена по-интересните клубни постижения.

1. Клубните издания



Първото клубно издание бе сборникът с хорър-разкази „Писъци”, излязъл на 4 май – рождения ден на патрона на клуба, Адриан Лазаровски, когато той трябваше да навърши 40 години. В него се включиха седемнадесет клубни автори, а корицата е дело на художника Пепи Станимиров, също член на клуба. Първият сборник на клуба се прие изключително добре от публиката, първият му тираж свърши в рамките на три седмици, при това без официални представяния, разпространение по книжарниците и реклама. Бе отпечатан втори тираж, който също вече е на привършване. За Еврокона в Барселона през началото на ноември бе отпечатано извънредно издание на сп. Дракус на английски език (корица – Живко Петров). Списанието бе достъпно и за безплатно сваляне. Въпросното електронно издание бе включено в стартовия пакет на Еврокон 2016, редом с други уважавани издания от участващи на събитието държави. В края на същия месец пуснахме от печат сборника с хорър-разкази на Адриан „Сбъдващия мечти”, събрал в едно всичките му къси творби, печатани през годините в отделни сборници, вестници, списания, антологии, алманаси. Едно истинско литературно бижу.

2. Книгите на наши автори



Годината бе плодотворна и за личните проекти на клубните ни членове. Явор Цанев, почетният председател на клуб „LAZARUS” пусна ново, юбилейно издание на най-първия си сборник с разкази „Избраникът”, по случай 20-тата му годишнина, който е достъпен и в безплатен електронен вид в Читанка. Делиян Маринов се отчете с нова книга – „Последните българи”, този път не роман, а сборник разкази, и не фентъзи, а брутална, плашеща реалия, каквато цари в селата на родината ни. Валентин Попов пусна третия си сборник разкази „Брод през световете” – няколко тъмни и не толкова тъмни истории. Елена Павлова се завърна с уникално добрата си книга „Две луни” – фантастика, фентъзи и хорър, първи сборник в иначе богатото й авторско портфолио, където присъстват романи, книги-игри и др. Димитър Цолов пусна чудесния етно-фентъзи роман „Приключенията на Найден Намерения”, а Марин Трошанов публикува първата си книга изобщо „Ламя ЕООД” – едно заглавие, от което на премиерата си в „Перото”, в рамките на един час, успя да продаде над 200 бройки, оставяйки и явили се на мястото още желаещи без книга поради изчерпване на абсолютно всичко. Александър Драганов се завърна след 8-годишно отсъствие, публикувайки втората си фентъзи книга „Сказания за Ледената Планина”, съдържаща роман и два разказа от една чудесна нова вселена. И накрая, Елена Павлова, в комбинация с Пепи Станимиров, са виновници за третата част от „Пръстенът на нибелунга” по либретото на Вагнер. Аплодисменти, моля.

3. Спечелени награди

Немалко членове на клуба спечелиха различни литературни награди. Тук заслужава да се спомене постижението на Александър Цонков – трето място в конкурса „Рашко Сугарев”. Сред другите наградени са Валентин Попов (отличие в конкурса ”Атанас Липчев”), Елена Павлова (лауреат на конкурс „Морето”), Явор Цанев – първо място в пазарджишкия конкурс за фантастичен разказ „Първи контакт” и второ място в конкурса „Цветът”.

4. Публикации

Много от членовете публикуваха свои творби в различни издания. Повечето бяха в изданията на Гаяна (сп. Дракус, Писъци, По крилете на гарвана, Мечове в Космоса), но имаше и на други места (сп. Молив – Вал Попов, Дамга 2 – Марин Трошанов, в-к Форум – Явор Цанев, Анна Гюрова), както и взеха дейно участие в инициативата „Истории от някога”, мероприятие, провеждащо се всеки месец, на което авторите четат на глас произведенията си по предварително зададена тема. В много от изданията автори на клуба взеха първо място.

5. Гаяна



Извън изброените по първа и втора точка издания, издателят Явор Цанев доказа за пореден път, че е не само един от най-работливите хора в родното книжно пространство, а и човек със завиден вкус при подборката на заглавия, които излизат с марката „Гаяна”. Тази година отново имаше четири броя на сп. Дракус – единственото периодично издание на хартия от остросюжетния жанр, излизащо на българския пазар, при това предоставящо трибуна изключително на родни творци. Четвъртият сборник от поредицата „Мечове” на НКФХ „Цитаделата”, озаглавен „Мечове в Космоса”, със съставител Александър Драганов, за пръв път изневери на традицията тези издания да се печатат в „Екопрогрес” и излезе в любимото издателство. Младият, ненавършил пълнолетие автор Иво Христов публикува своята повест „Животът не струва пари” – една история за отмъщение, изпълнена със стрелба и много екшън. Под № 12 в Колекция „Дракус” излезе сатиричната повест на покойния Агоп Мелконян „Убийство в Ню Бабилон”. Под № 17 в същата колекция, буквално в последните дни на отиващата си 2016-а, Стефан Стефанов, автор на романа „Трубадур”, пусна сборника с разкази „Малка книжка мрак”. След дълго отсъствие русенският автор Мирослав Петров се завърна с романа „Сказание за Железноръкия воин” – едно прабългарско фентъзи. Внимание заслужава и дебютният роман на Дого Танкарт „Проклятието на Шибалба”, чудесна история за южните морета и пирати. Нели Цветкова, основател и председател на дамски писателски клуб „Фортуна”, издаде „Дълга поляна” – книга втора от поредицата „Изворът”. Излезе и второ издание на фантастичния сборник „Приказки между два свята” на покойния Георги Панайотов. Една фантастика от неизвестен досега автор – „Идеалният свят” на Ангел Вълканов. И накрая, за финал – „ПО крилете на гарвана”, сборникът събрал в себе си наградените творби от конкурса за разказ, вдъхновен от творчеството и личността на Едгар Алън По. Поклон.

6. Преводи



Някои от членовете на клуба, като Александър Драганов, Елена Павлова, Коста Сивов и Иван Атанасов, са професионални преводачи и благодарение на тяхната работа през 2016-а можахме да се докоснем на български до много заглавия. Александър Драганов бе отговорен за появата на „Тъмен чирак” на Кристи Голдън (една история от света на Star Wars), „Изпитанията на Аполон – Скрития оракул” на Рик Риърдън, „Бронзовият ключ” от поредицата „Магистериум” на Холи Блек и Касандра Клеър, „Чукът на Тор” от поредицата „Магнус Чейс” на Рик Риърдън. Коста Сивов се отчете с „Оставих те да си отидеш” на Клеър Макинтош, „Директорът” на Дейвид Игнейшиъс, „Природният закон” на Марк Пасио и третата книга от поредицата „Последните оцелели” на Сюзан Бет Пфефър – „Светът, в който живеем”. Най-плодовита в преводите се оказа Елена Павлова – благодарение на нея се появи вторият том на „Конан” на Робърт Хауърд, първи том на „Тарзан” на Едгар Бъроуз, „Машина за ангели” на Ник Харкауей, „Ангелски свят” на Сюзън Ий, „Киберпрестъпления” на Марк Гудман, „Водосрез” на Паоло Бачигалупи и „Архивите на злото” от Чарлс Строс.

7. Други

Създадохме и собствен сайт, където можете да получите повече информация за нас, кои сме ние и пр. Там са качени и клубни заглавия, над 40 на брой, немалка част от тях свободни за безплатен електронен достъп. Адресът е http://horror-bg.com/. Другото бе групата ни във фейсбук „УЖАСИ, ФЕНТЪЗИ, SCI-FI”, която вече наброява близо 1300 члена. Клубът участва на проведените около Хелоуин „Дни на фантастичното” в Перото с лекция и четене на разкази. Няколко автори от клуба взеха участие в сборника на „Изток-Запад” „Детство” – проект с идеална цел за подпомагане на деца, болни от диабет. И отново, за поредна година, Делиян Маринов сформира литературен поход, представяйки книги из страната.
Тази година – толкова, догодина – повече.