От Кръвчицата Ти / Гостът на Дракула

Две ревюта на книги, чиито заглавия така си пасват едно с друго!



Автор: Теодор Стърджън
Издател: Абхаддон
Формат: 130 Х 200
Година: 1997
Стр: 152
Цена: не е указана

Тази рядка книжка се продаваше на Коледния Панаир на щанда на Абагар за смешната сума от 2 лв. Веднага я взех. Стърджън ми допадна много както в "Бленуващите Кристали" (с чието ревю на практика стартирах този блог), така и в т.1 разкази "Върховният Егоист".

Джордж Смит е млад, як войник от селски район на Щатите и е, меко казано, особняк. Чувства се най-щастлив, когато броди самичък из гората и ловува каквото му попадне. Проблеми в детството му го изграждат като затворена личност и провокират в него една странна страст. Военният психолог, заинтригуван от уникалния случай, започва да нищи личността на Джордж и да я бели подобно огромна глава лук... или зелка. Какво ли се крие обаче под всичките пластове?

Искам да прочета и друг роман от малкото на Стърджън, като "Повече от човешки", например. Искам да прочета и други негови сборници (не само т.3 "Гибелдозер", който си почива кротко и чака на рафта) - като така и неиздавания т.2 "Богът на микрокосмоса" и още десетина сборника. Стърджън го заслужава - да бъде четен и препрочитан в България.



Автор: Брам Стокър
Издател: Персей
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 192
Цена: 7.99 лв

Сборник с девет разказа от бащата на "Дракула", издаден с подкрепата на Ирландската организация за литературен обмен. Първият разказ, на който е кръстен сборника, е леко намигане към почитателите на най-известния вампир в изкуството - един английски джентълмен се изгубва в зимната гора, съвсем сам, какво ли го очаква... Обичам да чета разкази на ужаса от XIX в. - Стокър, Джеймс, Конан Дойл, По и др. Особено пък ако са писани от британци по времето на Кралица Виктория - този на места чуден, леко архаичен стил, изобилстващ от разточителни описания и изпъстрен с позабравени думи. Както и съдържащ чист и неподправен страх.

По няколко думи за останалите осем разказа:

Къщата на съдията - един ужасяващ портрет на още по-ужасяващ мъртвец. Не е добра идея да си млад, невинен студент и да отседнеш в къщата на съдията. Чудесен разказ за призраци.
Индианката - този разказ е излизал в едно малко сборниче, наречено "Желязната девственица" под името "Желязната девственица". Фенове на древният уред за мъчения ще останат доволни.
Тайната на растящото злато - когато си нечестна гадина и боклук, рано или късно възмездието те застига. Понякога по свръхнеобичаен начин.
Предсказанието на циганката - пази се от циганите и техните проклятия. Стивън Кинг цял роман написа по темата.
Идването на Абел Бехена - двама лични ергени се борят за ръката на най-красивата мома в градчето. Борба, която се изражда.
Погребението на плъховете - смел и безстрашен англичанин се озовава в бедните, гнусни предградия на Париж. Предстои му тежка битка.
Сън за червени ръце - един жесток кошмар, измъчващ съвестта на мъж, извършил убийство. Прекрасен разказ за това как и сред престъпниците се срещат добри хора и как никога не е късно за изкупление.
Пясъците на Крукън - пази се, пясъците по плажа на Крукън са опасни! Ала не само те...

Две книги, които според мен спокойно могат да се отнесат към световната класика.

Камбаните на Ада

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 264
Цена: 14 лв

Джон Конъли, един от любимите ми автори продължава историята за Самюел Джонсън и неговия дакел Бозуел, която започна в "Портите". Не че е лоша, просто първата книга беше по-добра.

Както може би сте разбрали от предната книга, малкият Самюел успява да затвори портала с помощта на един демон, наречен Нърд, с когото се сприятеляват. Раздялата ги мъчи и двамата - Сам е в нашия свят, Нърд в Ада и т.н. Злобната г-жа Абернати/демонът Баал обаче отказва да приеме поражението. А то е голямо. Сатаната вие безспир в Планината на Отчаянието, където обитава в Ада, Баал/Абернати е изпаднал/а в немилост пред него, а останалите демони и Адски Херцози не могат да стоят със скръстени ръце.

Започва се борба за власт и надмощие в пъкъла. Нашата героиня вярва, че ще успее да спечели отново благоволението на господаря си, ако успее да му поднесе момчето на тепсия, виновникът за грандиозния провал. Тя вече не може да отвори същия огромен портал (все пак колайдера в ЦЕРН е спрян), но успява да отвори мъничък - достатъчен, за да телепортира Сам и неговото куче в Ада. Заедно с него обаче тя телепортира по невнимание заедно с превозните им средства две ченгета, един сладоледаджия и четири злобни, ама много бесни лилипута. Адските Армии се строяват, време е демоните да се обърнат едни срещу други. Време е да забият Камбаните на Ада. Ще стане една, не е за разправяне...

Ако "Портите" са ви харесали, прочетете и това, за да разберете как продължава историята. Конъли този път се е олял с дългите бележки под линия, опитвайки да се шегува - прекалено сухо и скучновато, наистина дразнещо. Мога да оценя обаче проявата му на хумор за друго - за имената на обекти в градчето Бидълкомб като "Шърли Джаксън Роуд", "Амброуз Биърс Драйв" и особено училището "Монтагю Роудс Джеймс". И все пак в мен остава натрапчивото усещане, че Конъли е писал тези двете книжки между другото, по-скоро за да си почива от мрачните истории, които твори с участието на Чарли Паркър и компания вътре. Сравнително тънки са с другите.

Има блогове, които дават разни оценки на книгите - ако бях един от тях, оценката ми щеше да е 3 или 3.5/5, а може би 6 или 7/10. Този блог обаче не е от тях и затова оценка няма да давам пък.

Продължавам с мрънкането, че книгите все повече започват да струват кон и магаре. Знам, знам причините много добре, знам също, че и евтини неща останаха само в магазините "Всичко по Левче" и "Дрехи втора употреба". Знам още, че вече са за ценители - дали ще си купиш нова книга, нов диск с музика или ще отидеш на кино/театър/опера, парите са едни и същи.

И въпреки това - мрън.

Селцето / Вихър През Ключалката

Две нови книги! Чудесни, страхотни, майсторски написани и отлично преведени!



Автор: Кир Буличов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 336
Цена: 15 лв

Може би знаете отношението ми към титаните на руската/съветската литература - а то е, че не ги чета (изключение - ако не се казват Лукяненко). Този път обаче бях много приятно изненадан от романа на Кир Буличов "Селцето" - онзи същият писател с "Момиченцето от Земята" и "Гуслярски истории".

Корабът "Полюс" катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури от -40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават селце - силно казано, по-скоро махала от шепа колибки. След 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селцето са се родили деца. За възрастните, дошли с кораба е пределно ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура, въпреки че им преподават всичко, което знаят и са научили. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

Прекрасна фантастична история, стопляща в студените нощи. В нея не изобилства от екшън, стрелби с бластери по извънземни и завладяващи каскади. Нито пък има скучновати технически термини, надут автор, дълбоко убеден в собствената си значимост, целящ да покаже на читателя колко е умен а последния колко е тъп или стремящ се тънко да прокара в творбата си нишки на идеология, станала причина за смъртта на десетки, да не кажа стотици милиони хора по света. Героите на Буличов просто се стремят да оцелеят в ежедневието си от всякакви хищни животни, растения или нещо средно между двете, мъчейки да се изхранят и да предадат знанията си на следващите поколения. А младите също имат своите терзания и тегоби - докога ще стоят в колибите, няма ли да видят света навън, пък бил той и така враждебен?

Отличен превод на Любомир Николов и Васил Велчев.



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 400
Цена: 20 лв

Хей, кой казва, че Тъмната Кула - това епично уестърн-фентъзи (с елементи на хорър) на Краля на Ужаса е свършила? Не е точно така! Представям ви "Вихър през Ключалката", истинска наслада за ценителите на добрата литература. Ако ме питате дали действието в тази книга се развива преди или след добре известната ви поредица, дръжте се да не паднете - това се явява Тъмната Кула 4.5, тоест историята се случва между четвърта и пета книга от поредицата. Сиреч, между "Магьосникът" и "Вълците от Кала".

Роланд Стрелеца и неговият ка-тет са настигнати от жестока буря, наречена мразовей - ураганен вятър, който помита всичко по пътя си и насажда такъв внезапен студ, че дърветата избухват на трески като бомби. Успели да се приютят в едно изоставено градче, те стават свидетели на една история, разказана им от техния водач за пръв път - още, когато е бил млад стрелец.

В малко миньорско градче, недалече от Гилеад някой е започнал да избива жителите. При това ги избива изключително зверски и кърваво, без да подбира по полов, възрастов, класов или какъвто и да било признак. Роланд заедно със свой връстник - Червеноръкия, започват разследване. Трябва да са изключително внимателни - убиецът е човек, който умее да се превръща в различни животни... Кой ли е?

Много малко от жителите на градчето са склонни да им помогнат - повечето ги гледат с открита неприязън: тия голобради хлапета ли ще им помогнат? Влиянието на "Добрия човек" Джон Фарсън вече силно се усеща тук. Ще успее ли Роланд да се сработи и със спътника си? Досега е свикнал с темпераментните си приятели Алън и Кътбърт - единият веселяк, другия проклинащ мърморко. Червеноръкия обаче е студен камък. Нещо повече - Роланд трябва да се пребори и с вътрешните си демони, с терзанията, които го измъчват заради това, че е убил собствената си майка...

Превода на Адриан е супер, превел е на български някои думи и понятия по уникален начин.

Да, цените на книгите не са от най-евтините, но напоследък не само книгите са скъпи, скъпи мои. Тези двете поне си струват до последната стотинка.