събота, 27 февруари 2010 г.

01: Неприличен роман



Автор: Ивайло Борисов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 264
Цена: 14 лв

Спечелих първата книга на Ивайло Борисов като награда в литературен конкурс и бързам да споделя впечатленията си. Самият факт, че сериозно издателство като „Колибри” поема риска да издава български автор, и то неизвестен би трябвало да говори немалко за качествата на романа.
А качества този „Неприличен роман” има, и то доста.
Книгата грабва още от първата страница и тръгва много силно. Авторът пише увлекателно за детството си и с размах рисува една правдива картина на България в края на социализма. Читателите, родени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ще навлязат още по-надълбоко от останалите в описанието, защото събитията важат за тях с по-голяма сила. Всяка дума тежи на мястото си като дялан камък и те пренася неусетно в събитията, все едно си там. Езикът е директен и хаплив, дори циничен – ако авторът можеше да си облизва брадата, нямаше да има нужда от бръснач. Няма ценности и порядки, които Ивайло Борисов да е пожалил през този период и да не ги разпъне на книжния кръст, били те партийни, семейни, училищни, казармени и като цяло обществени.
Романът е до голяма степен автобиографичен, в това няма и капка съмнение. Следва преселването на героя в столицата и купищата перипетии, през които много от нас са преминали, свързани с работа, наеми, квартири, хазяи, кофти съседи и какво ли още не. Започва развитието му като графичен дизайнер, а оттам – и градацията в мечтите и желанията му. Тук трябва да споменем и градацията в езика на героя, който става все по-бодлив – изглежда невероятно, но явно може и повече. Не оставяйте с грешно впечатление, цинизми почти няма, нито пък дразнещи греди в стила на писане. Просто вижданията на автора, макар и убедително подплатени с верни факти, могат да вбесят с пяна на устата много хора. Не всички славят капитализма така и виждат света по този начин. Повечето от тези читатели ще обърнат гърба на книгата, където се мъдри снимка на писателя за да се убедят, че той е просто поредният „нормален софийски дришльо” – очилат киселяк, подстриган първи номер и с чанта през рамо. Такива циници бъкат в столицата на всеки квадратен метър, ще поклати глава този читател и успокоен ще продължи да чете. Нека чете – авторът вътре обработва точно тези хора.
Признавам, че дори аз на моменти бивах подразнен от поведението и разбиранията на героя/автора. Неща от типа на свободната употреба на леки наркотици, биене на жени, употреба на алкохол от сутринта, стремеж към скъпи вещи, говорещ за снобизъм, постъпки встрани от здравия разум и запуснатост, граничеща с мизерия са ми неща, меко казано чужди. За сметка на това всеки път одобрително клатех глава, щом видех как човек трябва да отстоява правата си за всичко и навсякъде по какъвто и да било начин, поемането на отговорност, как действително трябва да се работи и прочее. Проблемът с героя в книгата е идентичен с проблема в новия филм за „Шерлок Холмс” и коренно различния детектив. И в двата случая просто трябва да приемеш героите такива, каквито са и всичко ще си дойде на мястото.
Да не пропусна, авторът има и блог – непременно го посетете. Като допълнителен плюс бих искал да спомена чудесната корица на книгата – връзва се отлично с тематиката и грабва окото на читателя. Като съществен минус ще спомена цената – 14 лв за 260 страници, отпечатани в Симолини? Не че не си струва, ама...
Много хора ще се влюбят в „Неприличен роман” и с нетърпение ще очакват следващата книга от автора.
Немалко ще намразят и двете.
Едно е сигурно – „01: Неприличен роман” на Ивайло Борисов не е книга, която можеш просто да подминеш с безразличие.
Трябва да се оставиш ТЯ да премине през тебе.

Между другото, този пост в блога може да го прочетете и в Словесата. Оле.

8 коментара:

  1. Хубаво думаш, приятелю, бива си го книжлето. Тази вечер ще го обсъдим на по бира, а?

    ОтговорИзтриване
  2. линкът към така и така води в словеса :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, грешката е поправена.

    ОтговорИзтриване
  4. Варненец е авторът. Някога, кога се зовеше още Prodigy /sega e samo PRO/ го учих на модемни комуникации... Как се изменя света

    ОтговорИзтриване
  5. Да, да, от Варна е. Абе варненци големи писатели ще излезете накрая бе! Не знам дали има нещо специфично в самия град, но просто немалко сте авторите оттам. И все добри, впрочем.

    ОтговорИзтриване
  6. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване