Предпази ме от това, което съм

Автор: Мартин Ангелов
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 256
Цена: 10 лв

"Предпази ме от това, което съм!" е не просто книга; тя е иронична плесница по дебелокожите бузи на монотонното еснафско битие, която с ефирна лекота руши дълбоко вкоренените екзистенциални, социални и сексуални табута на лицемерния ни свят. Пожънали огромна популярност в Интернет-пространството, тези 69 вербални инсталации за първи път се появяват в книжна форма, за да разбунят отново духовете с дръзката си, провокативна естетика, в която ексцентричният поглед на автора към "нещата от живота" се сблъсква с необуздани сцени на фриволна сексуалност и арогантна лексика. Тук философските прозрения се редуват с брутални откровения за отношенията между половете, под разюзданите плътски страсти свенливо наднича неподправена романтика, а отвъд жестокия цинизъм струи меланхолична обреченост. Скандална, многолика и до болка човешка, "Предпази ме от това, което съм!" отправя сериозно предизвикателство както към изкушените от модерната поетика естети, така и към по-широката публика, жадуваща за онзи майсторски поднесен коктейл от взривоопасен секс, любов и порно, от който се ражда поезията в прозата." (Адриан Лазаровски)

Циничният Елф на хартия! Ето това е новина, която ще зарадва много хора, защото блогър № 2 в България е публикувал книга. Книга, чиято премиера в Хеликона на Витоша мина повече от успешно преди около месец.
Това сборниче съдържа, цитирам: "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите ви емоционални състояния". С други думи, това са 69 кратки публикации, специално подбрани от блога му, които Мартин Ангелов, известен повече като Циничния Елф решава да реализира като книжно тяло. Защо? Защото, както самият той казва в типичния си стил - "Най-яките неща са на хартия! А и с компютър малко трудно се бърше задник, нали?"

Въпросните 69 кратки творби са доста разнообразни като жанр - имаме есета, импресии, поезия в бял стих, както и съвсем истински, нормални разкази. Няма да си кривя душата - не всичко в книгата ми хареса, но това все пак са цели 69 неща, невъзможно е да ми допаднат всичките. Порази ме обаче лекотата на писането, с която авторът говори от страниците на своята книга. Болка, разочарование, меланхолия, гняв и неподправен цинизъм струят буквално от всеки абзац. Ангелов комбинира наглед невъзможни от литературна гледна точка неща и прилага главозамайващи прийоми, ала въпреки това в повечето случаи всичко се получава. Лично на мен най-много ми харесаха "София, обичам те" и чистокръвните разкази "Време за пънк, време за анархия"
и "Съвест, затвори очи". Разбира се, споменавам само малка част от наистина добрите вербални инсталации, повечето вдъхновени и от фона на различна музика...

От всички неща, за които обаче Циничният Елф говори, най-силно впечатление ми направиха отношенията между мъжа и жената - а това, съгласете се, е най-трудното за решаване уравнение във Вселената. Марти обаче не се свени и атакува това уравнение със силни чувства и неподправена емоция, споделяйки личен (и може би не само) опит в любовта, изследвайки разнообразните й форми на моменти подобно на любопитно дете в час по биология, надвесено със скалпел над някоя нещастна жаба.

Успял ли да реши това уравнение Циничният Елф? Постигнал ли е поне някакъв напредък?
Е, това оставям да прецените сами.

"Въпреки че се е родил като Мартин Ангелов, ти ще го запомниш като Циничния Елф. Може вече да си попадал на блога му, а ако не си, от тук насетне се смятай зарибен. Защото текстовете му са пристрастяващи, а самият той е роден стилист. По собствените му думи, споделени в интимна обстановка, разбира се, Марти пропищява 20 минути след полунощ в мразовития и останал без ток град Панагюрище – през не тъй далечната 1985 г. Успява да убеди света, че е академичен вундеркинд, който още на 4-годишна възраст се занимава със старателно преписване на "Дон Кихот" и това го праща отрано в учебните води, където обаче се занимава предимно с технически специалности – средното му образование е в областта на радиотехниката и телевизията, после за една бройка не се озовава в Симеоново, но в крайна сметка пристъпва към висшето, прониквайки упорито и методично в легендарния TУ. Истинската му страст обаче се оказва изкуството и наред с киното (като зрител), Марти започва все по-вдъхновено да се отдава на писането (като автор). Ако очакваш от него есета за полупроводници и електрически импулси, значи интуицията ти е почти в изправност – просто мисли за хората като за машини от емоция, нагон и настръхнали зърна. Точно така, в тази книга думите се привличат като квантови частици, а взаимодействието помежду им ражда вулгарни вселени, уравновесени гравитационно от проникновена и влажна романтика. Добре дошли в света на Циничния Елф." (Благой Иванов)