Жътварите

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 336
Цена: 14 лв

Сигурно най-слабата книга, която съм чел от любимия си автор. В случая, няма за какво да обвинявам издателство Прозорец - с изключение може би за леко незапомнящата се с нищо корица и заради факта, че смениха оформлението на книгите на Конъли. Старото оформление си беше къде-къде. Сега, друг е въпросът, че слаба книга на Джон Конъли означа средностатистически, може би тук-таме посредствен и клиширан трилър, но като цяло става за четене. Ала е далеч, много далеч от шедьоври като "Нощни приказки", "Книга за изгубените неща" и "Нечестивци", например.

От задната корица:

"Те са Жътварите, елитът сред убийците. Толкова са ужасяващи, че за тях се говори само шепнешком. Луис е единият от Жътварите. Но сега самият той и партньорът му Ейнджъл са под прицел.

Милионер отшелник ги изпраща в северен град, който вече не съществува на картата. Град, управляван от човек, който има лични причини да желае смъртта на Луис. В този град Луис и Ейнджъл попадат в капана на най-страховития убиец Блис. Детективът Чарли Паркър може да ги спаси. Но дали ще дочакат спасението..."

Това кратко представяне всъщност е чудовищен спойлър, обобщаващ почти целия роман. Дразнещо ми бе, че роман на Конъли, в който присъстват едновременно Луис, Ейнджъл и Чарли Паркър е разказан от трето лице - а не от първо, по-точно от самият Паркър, както си бе досега. Главният лош - злодеят Блис, изобщо не е така страшен и ужасяващ, както би трябвало - от персонажите на Конъли има къде-къде по-ужасяващи: пастора от "Всяко мъртво нещо", Калеб Кайл, архангел Кушиил, Пътника, да не изброявам. От една страна ми е кофти, подозирайки, че Джон е претупал книгата, явно бързал със срокове или кой знае какво. От друга страна ме е страх, че е започнал да се изчерпва като писател с историите за Чарли Паркър и му е време да пише за нещо друго, подобно "Портите", "Книга за изгубените неща" и т.н.

Нищо, което да не сме чели преди, ново и грабващо от автора. Историята на Луис като дете и как е станал убиец трябваше да е доста по-разгърната и мащабна, а не така семпла, любимият ни детектив Паркър е едва ли не статист в повествованието, трети подвижен храст. Присъствието му почти не се усеща. Не се чете така леко и увлекателно, както предишните му книги... Като цяло повече съм разочарован, отколкото доволен.

Смесена Китка, бр. 3

Автор: Колектив
Издател: Буквите
Формат: 185 Х 250
Година: 2011
Стр: 100
Цена: 5 лв

Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.

Моля, позволете ми да ви представя най-забележителните творби, отпечатани в списанието и неговия подлистник:

1. Иван Вазов - Последният ден на ХХ век: добре дошли при първия роден фантастичен разказ! Написан от Патриарха на Българската Литература, не от кого да е! Интересен е, за него правиха и телевизионна постановка със Стефан Данаилов, Мариус Куркински и др. Дядо Вазов написва разказа в края на XIX век, представяйки си какво ще бъде след сто години. Е, представата му доста се различава от реалността, но именно това е хубавото.
2. Елена Павлова - Елфическа Песен: няма нужда да ви обяснявам коя е Елена Павлова, под колко псевдонима е писала, кои книги-игри са нейни, как се е справяла в жанрове като фентъзи, фантастика и хорър. Това тук е съвсем нелоша комбинация от ърбън и класическо фентъзи с основни действащи лица - елфите.
3. Боян Калинов - Орисия: хубав разказ от сравнително модерното в последната декада явление, наречено "българско фентъзи", достойно за някой от сборниците "Таласъмия". Аз обаче няма да говоря много по темата, понеже напоследък се изприщвам само щом чуя за змейове, таласъми, самодиви, караконджули и прочее сволач. С две думи, творбата е чудесна, прочетете.
4. Ивайло Г. Иванов - Двама мъже в мрака: най-добрият разказ в сборника. Без майтап, това бие и творбата на Вазов. Уникален фантастичен разказ от един варненец, който по някаква необозрима случайност е един от най-награждаваните съвременни български писатели. Планетата Земя, колониите й, бунтът, битки в космоса, красота! И двама мъже от различни фракции, които уж се мразят, а всъщност... Всъщност, войната е такава идиотщина, че няма накъде повече. Ако списание "Смесена Китка" съдържаше в себе си само този разказ, нищо друго, пак щеше да си струва парите, че и отгоре. Авторът ще ви хване с едната ръка за гърлото, а с другата за сърцето и ще започне да стиска и двете, докато не ви потекат сълзи. Прочетете и ще се убедите сами.
5. Бранимир Събев - Кралят: няма да говоря много за собствения си разказ - първо е кратък, второ ще прозвучи самохвално. Най-общо казано се разказва за един млад мъж, който е лашкан от живота по всички параграфи и тъкмо когато се чудя какво точно да прави, всичко се обръща с краката нагоре.
6. Северина Самоковлийска - Зора: за пръв път попадам на авторката, трябва да намеря още нейни писания, наистина е много добра. Хубава антиутопия, изпълнена с борба за живот, оцеляване и храна, свят, където най-скъпото нещо на едно момиче е ... нейната непорочност. Поздравления за авторката.
7. Сибин Майналовски - Душа на кредит: а, ето нещо чудесно! Стар и кратичък разказ на Сибин, но златен, вторият ми любим негов след "Вавилонската Курва". Отчаян млад мъж редовно призовава Дявола, продавайки му части от душата си, внасяйки необичаен членски внос за постигане на целите си, абе лудница. Само началото на разказа не ми се нрави - сравнението "бръснарското ножче влезе леко във вената ми като нагорещен нож в масло" е кофти, нереално и клиширано. Трябва да се пипне малко, иначе всичко друго си е тип-топ.
8. Донко Найденов - Тайнствената постройка: за пръв път се сблъскам с автора и смея да заявя, че съм повече от приятно изненадан. Разказът е хорър, и то от най-класическия тип - на Лъвкрафт, По и особено на М.Р. Джеймс. Такъв стил не съм срещал по нашите родни ширини. Силно препоръчвам.

Естествено, няма как да не спомена и романите, които ми направиха впечатление в подлистника. Интересно, и трите от общо деветте представени романа са неиздадени досега:

1. Борис Костадинов - Сърцето на Анаранд'арис: прекрасно начало на многообещаващ фентъзи свят със собствено летоброене, език, божества, религии, магия и какво ли още не! Признавам, най-много искам да видя този роман на бял свят, и то на хартиен носител.
2. Иван Русланов - Черният Ангел: също добро начало на хубаво фентъзи от съвсем млад автор.
3. Донко Найденов - Сборището на ренесансовите сатанисти: чудесен хорър, това ще е много добро, вече малко по-нагоре споменах автора. Едиственото за което ще го помоля е да не спира, да не се отказва, да продължава да пише, да се бори докрай.

Разбира се, в изданието има и още творби, и поезия, но на мен лично най-голямо впечатление ми направиха изброените неща. Списанието е нещо, което определено си струва, а и не мисля, че пет лева могат да бъдат наречени цена - за същите пари ще пиете две бири в кварталната кръчма и туйто.

Зъл Мрак, Угаснали Звезди

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 496
Цена: 22 лв

И ето я пред вас, дами и господа, последната книга на Стивън Кинг! За разлика от повечето му творби, тя не е роман, а сборник от четири новели, подобно на по-старите му "Четири след полунощ" и "Особени сезони". Останах извънредно доволен след прочитането му - има още хляб у Чичко Стиви, ей! Че и салам даже. Вярно, че напоследък малко се отпуска и олива (пример: "Под Купола"), но тук, както и в "Малко след Залеза" всичко е тип-топ! Нека ви представя четирите нещица по-обстойно:

1. 1922 - най-дългата, най-добрата и най-качествено преведена творба в сборника. 1922-а е годината, в която се развива действието или по-точно, всичко започва оттогава в Средния Запад. Едно обикновено фермерско семейство, в което започват разпри заради земя - позната картинка и от български бит (с тънката разлика, че тия работи са се случили в Щатите преди близо век, а у нас са актуални и досега). Бащата иска всичко да продължи по старому - да си живея във фермата, която е близко до малкото градче, да си обработват земята и да си карат мирно и тихо. Майката обаче е амбициозна - мераците й са да продаде наследената от баща си земя плюс тази на съпруга си и всички да отидат в големия град, където тя да отвори магазинче за дрехи. Накрая се стига дотам, че мъжът решава да убие жена си и го прави, подпомогнат от сина си-тийнейджър... И тогава вече става една... Супер е!!! Лек цитат, който си го научих наизуст и не мога да се сдържа да не го споделя: "Готова беше тя тозчас да й го вкара, на курвата Макджий, парясницата стара!"
2. Големия шофьор - Тес е средно известна писателка на криминални романи, скоро прехвърлила четиридесетте. Макар и доста запазена и хубавичка за възрастта си (че и прилично богата), тя живее единствено със своя котарак. Връщайки се от сказка в малко градче, тя решава да мине напряко през горски път, където е брутално изнасилена от шофьор с размерите на средно голям танк. Докато я души, тя губи съзнание и психопатът я помисля за мъртва, изхвърляйки я на тайно местенце, където крие труповете. Тес се свестява и въпреки всичко успява да се добере до дома си, където е изправена пред дилемата как да действа оттук нататък. Изпитвам неистовото желание да омърморя преводача (между другото, всяка една от четирите творби в сборника е превеждана от различен човек) - можеше спокойно да даде заглавията на филмите, с които са известни в България. Нищо, че The Brave One не е преведен като "Смелата", а "Другата в мен", нищо, че Saw не е преведен "Трион", а "Убийствен пъзел". Но виж, за Texas Chainsaw Massacre вече нямаш оправдания. Не е "Тексаското клане с моторни триони" - а просто "Голямото тексаско клане".
3. Изгодна сделка - може би следващият ми любим в сборника след 1922. Стрийтър е болен от рак, вече е на химиотерапия и не му остава много. Минавайки по стар, рядко посещаван път зад летището, той се натъква на странния уличен продавач Джордж Ялвод. Играл доста скрабъл, Стрийтър веднага пренарежда буквите във фамилията на продавача. И така, какво му предлага дявола - дяволът предлага удължения. Той удължава абсолютно всичко, може и без проблем да удължи живота на 51-годишния си клиент с 15, 20, че и повече години. За целта обаче трябва да се сключи специфична сделка... Добрата стара безсмъртна история за Фауст и Гьоте, Дяволът и Даниел Уебстър и каквото още се сетите там. Много добро.
4. Щастлив брак - Дарси и Боб са обикновени, невзрачни хорица, но са се намерили един друг и като такива си живеят мирно и тихичко. Какво обаче ще направите вие, скъпи дами, когато случайно в гаража си намерите доказателства, че съпругът, с който живеете заедно над 20 години е един от най-известните серийни убийци в страната и все още е незадържан? Следващото ми омърморване за превод - разказите на Едгар Алън По на български не са преведени като "Бъчонката с амонтилядо" и "Издайническо сърце", а "Бъчвата с амонтилядо" и "Сърцето издайник".

Това е, туйто от мене. Сборника е супер, задължителен за всеки Кинг-фен. Завършвам ревюто с текста на Краля на задната корица: „Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен. За теб обаче не съм съвсем сигурен.”