Изкуството на Войната / Майсторът на Ковчези

Честит празник на всички именници! Днес ще ви представя накратко две съвсем нелоши книги, които по някаква странна случайност първо са от едно и също издателство и второ доста сполучливо си връзват заглавията една с друга.

Автор: Сун Дзъ и др.
Издател: Труд
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 240
Цена: 11.99 лв

"Изкуството на Войната" е древен китайски военен трактат, за който няма начин да не сте чували. Написана няколко века пр. Хр. от Сун Дзъ, високопоставен генерал и стратег. Книгата съдържа 13 глави, всяка една от които е посветена на аспектите на войната и се смята за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика. Всъщност, тя е една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света.

На практика самата книга е 1/4 от това издание, някакви си шейсетина странички. Останалото са релативни по основната тема писания на различни известни китайски мъдреци и философи, които се препокриват, допълват или обогатяват труда на Сун Дзъ - хора като Конфуций, Лао Дзъ и др. Без съмнение книга, която има приложение вече хиляди години не само във войната, а и в аспекти от бизнеса и живота като цяло.

Автор: Колектив
Издател: Труд
Формат: 130 Х 200
Година: 2002
Стр: 320
Цена: 6.99 лв

Едно безспорно интересно и завладяващо четиво! Поредица "Световна Класика", раздел "Сенки", тази книга съдържа 19 разказа за призраци. Моите почитания към съставителката Милена Трандева - идеята и реализацията са страхотни, макар самата корица на книгата да не ми допадна особено.

Темата за страха и призраците, писана от световноизвестни имена в литературата е една просто уникална комбинация. Освен Пушкин, чийто разказ оглавява сборника, тук ще откриете още титани като Дикенс ("Сигналистът"), Уошингтън Ървинг ("Женихът-призрак"), доайена в жанра М. Р. Джеймс ("Гравюрата"), контето Оскар Уайлд ("Кентървилският призрак"), класикът Брам Стокър ("Къщата на съдията"), японецът Рюноске Акутагава, "Невидимия Принц" Шеридан льо Фану, сериозните Хенри Джеймс и Томас Харди, самият Марк Твен, Амброуз Биърс, Орасио Кирога, Мопасан и дори Светослав Минков с "Къщата при последния фенер"! И това не е всичко.

В случая, за мен лично най-добър и открояващ се сред останалите се оказа сър Артър Конан Дойл с "Капитанът на <Полярна Звезда>". Един китоловен кораб, който пори ледовете на далечния Север, чийто недоволен екипаж е воден от лудия си капитан някъде, където само той си знае. Мрак, студ, белота... и едно привидение, бяла сянка върху леда.

Изтръпващо, майсторско, неповторимо.