Петимата Велики Воини

Автор: Матю Райли
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 400
Цена: 12.99

Матю Райли далеч не е непознато име на българския читател. Първата си книга – „Битката” австралийският писател публикува едва 22-годишен, финансирайки самичък 1000 бройки от романа. Днес, вече на 36, Райли е горд автор на десетина книги от областта на трилъра, екшъна и приключенията, които са публикувани в над 20 държави и продадени в милиони екземпляри.
„Петимата велики воини” е третата книга от серията за Джак Уест, австралийският суперкомандос. Джак заедно с верният си екип от воини ще се впусне в смъртноопасна мисия, залогът за която е спасението на цялата планета.
На практика тази книга е продължение на „Шестте свещени камъка” и за да успее да вникне в събитията, човек трябва да е чел първо нея. Подозирам, че след „Седемте смъртоносни чудеса” (първата от серията за Джак Уест, която може и да се чете отделно от останалите), „Шестте свещени камъка” и „Петимата велики воини”, следващата книга на Райли за Джак Уест ще се казва „Четиримата/четирите нещо-си” – така де, имаме налице едно обратно броене от логическа гледна точка.
Според мен тази книга е определено насочена към твърдия контингент фенове на творчеството на Райли. Аз лично не успях в нея да намеря нещо, което да не съм видял досега в предишните книги от серията за Уест, в самостоятелните книги „Битката” и „Храмът на инките” или в серията за Шейн Скофийлд – Плашилото („Експлозивно”, „Обект 7”, „Плашилото”). Основната идея в романите на Матю Райли е следната: имаме налице някакво съкровище, събитие или артефакт(и), с помощта на които човек ще стане безумно богат/мъдър/владетел на света/ще спаси последния от унищожение/комбинация от всички изброени. Към така лелеяната цел се изсипват едновременно една камара бойци от всички региони на света, представители на разнообразни спецчасти, терористи, иманяри и т.н. Започва жестока битка за надмощие и собственост, временни примирия и съдействие, предателство, смърт, кръв, куршумите във въздуха стават повече от кислорода и пр. Не ме разбирайте погрешно – Матю Райли е страхотен автор, пише увлекателно и обсебващо, държи те на нокти до самия край, книгите му се четат на един дъх с убийствено темпо и много бих искал да ги видя филмирани всичките. Просто идеята във всичките му книги досега е една и съща, сериозно се изтърква и започва да дразни. Скромното ми лично мнение, че върхът в творчеството на Райли беше серията за американеца Шейн Скофийлд, а най-добрата книга – последната, „Плашилото”. Страхотна, върховна. Самото започване на серията за австралиеца Джак Уест беше грешка.
Стискам палци догодина да излезе следващата книга за Шейн Скофийлд и силно се надявам да видим на български „Адският Остров” (продължение на „Плашилото”) и неиздаваният у нас досега спортно-фантастичен роман “Hover Car Racer”.

Смъртта Ще Дойде Боса

Автор: Андрея Илиев
Издател: Феникс
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 160
Цена: 6.99 (като за мене - 3)

По една щастлива случайност докопах "Смъртта ще дойде боса" от кашоните с книги до Софийския и бързам да споделя впечатленията си с Вас. Беше ми горещо препоръчана от Адриан Лазаровски, а и щом е писана от Андреята - трябва да се види определено. Да си призная честно, повечето романи от серията "Креалистични" на Феникс не ми допадат, но този е едно от малките изключения. Типичният за Андреята стил - разговорен, кратък и стегнат по войнишки (направо мирише на партенка на моменти ;-) Макар авторът да има добри попадения и в други стилове като българско фентъзи ("Самодивата", "Реваншът на Тангра"), за мен истинската му сила си остава в кримито и реалистиката - този роман, "Детектив в зоната на здрача", "Когато ангелите подивеят", "Да събудиш динозавър". И, естествено, несравнимата "Когато един мъж е на колене". В "Смъртта ще дойде боса" за пръв път се сблъсквам с интересен авторски похват - две сюжетни линии, и двете разказани от първо лице! Едната проследява героят Румен - корав наемник, бившо ченге лежало по затворите, хладнокръвен килър, и въпреки това не е абсолютно зло. Другата проследява Калин - на пръв поглед "почтен" бизнесмен, достоен за уважение богаташ с лъскав офис, секретарка, мерцедес и охрана, а всъщност - страхливо и жалко подобие на мъж, натрупало богатството си чрез отвратителни измами и машинации. Андреята пише честно, без да спестява нищо на читателя от на моменти отвратителното ни ежедневие.
Разбира се, ще спомена и някои минуси. Уличният разговорен стил на моменти ми идваше малко в повече, да не говорим за поредното сравнение на хълмове с женски хълбоци (иновация - появи се и сравнение раменете на як циганин с конски такива). На едно място в диалозите има прекалено говорене с недомлъвки до степен и аз да не разбера, аджеба, за какво става дума. Но това са дреболии.
Солидната доза екшън, неочакваните поврати в повествованието, заплетената до самия край интрига - всичко това прави "Смъртта ще дойде боса" достойно четиво за любителите на кримито и реалистиката, за почитателите на серията "Креалистични романи" на Феникс и разбира се, задължителна част от библиотеката на почитателите на творчеството на Андрея Илиев.

Покани Ме Да Вляза

Автор: Йон Айвиде Линдквист
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 488
Цена: 18

След прочитането на „Покани ме да вляза” думата, която за мен описва този роман най-точно, е оригиналност. Авторът на пръв поглед е леко смахнат швед – и по снимката на задната корица, и по биографията му до момента: илюзионист, специализиран във фокусите с карти, комик, телевизионен и театрален сценарист… Книгата, преведена на много езици и филмът по нея са пожънали световен успех и обрали куп награди до такава степен, че освен оригиналната шведска екранизация Let The Right One In скоро по кината ще излезе и американската й версия Let Me In.

Малкият Оскар е плах и затворен в себе си шестокласник, живеещ сам с майка си в мрачно стокхолмско предградие. Ежедневно е тормозен, преследван и унижаван от съучениците си до степен на моменти да се напикава. Изведнъж в съседство се нанася странно момиченце, с което двамата се сприятеляват. Загадъчната Ели не ходи на училище, появява се само вечер, а тялото й винаги е студено. В желанието си да са заедно всеки един от тях ще промени другия, ще разбере тайните му, за да го направи по-добър…

Личното ми мнение е, че авторът можеше да пише малко по-сбито, на моменти леко се разлива в почти 500-страничната шведска тухла „Låt Den Rätte Komma In”. За сметка на това повествованието е увлекателно, напомня Стивън Кинг. Да предупредя отсега почитателите на „Здрач” – в романа няма и грам сърцераздирателност, о, не, напротив. Хорърът е на високо ниво, понякога ми идваше в повече дори на мен. Бруталностите се случват с ужасяваща логика като естествено развитие на действието, а вампирът-зомби беше просто нещо, от което да изтръпнеш на макс. Хомосексуалните педофилски вметки са в изобилие, няма да се понравят на всеки.

„Покани ме да вляза” е страховит, зловещ роман, но също така и история за приятелството и доверието. Доразвита е идеята, че вампирът не може да влезе при теб, ако не го поканиш. Тази мрачна особеност на вампирското съсловие е издигната до символ на близостта, на спасението. Ако харесвате шведски автори, книгата е само за вас. Ако пък харесвате вампирите повече в оригиналният им, класически вид… е, можете да сте сигурни, че ще останете изненадани приятно.

И още нещо. Докато четете, потънали в историята и на вратата ви се почука, не отговаряйте автоматично с „Влез!”

Все пак, знае ли човек…

Линк към статията в Словеса