Кървави Книги - т. 2

Автор: Клайв Баркър
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 224
Цена: 14 лв

Измина цяла година от публикуването на първия том Кървави Книги на Клайв Баркър и ето, че Колибри ни зарадваха и с втория том. Разказите отново са преведени чудесно от Иван Атанасов, който за първия том отнесе награда за превод от Книга за теб. Корицата също е чудесна, перфектно се връзва с творбите вътре. Нека кажа няколко думи за петте разказа:

1. Ужас - спомних си романа "Маска" на Дийн Кунц. Трима студенти, два болни мозъка и една брадва. Коктейл, който може да има непредсказуем ефект...
2. Адска надпревара - много добро, напомни ми малко по стил на Геймън. Дошло е време за адска напревара! Дошло е време да се надбягваш с дявола! Кой ще победи, кой ще сте спечели! Залогът е целия свят, а правила липсват.
3. Джаклин Ес - последна воля и завещание - ето нещо малко кинговско. Джаклин е жена, която увлича мъжете покрай себе си и ги върти както си иска. Но внимавайте - тя притежава свръхестествена дарба. Дарба, която може да ви струва живота.
4. Кожите на бащите - ето това е чист баркъров стил. Жежки ден в пустинята, един изпушил двигател и... внезапно появявящи се сякаш от нищото демони. Гигантски абнормални чудовища, които обсаждат близкия град и мрат много, много трудно. Любимият ми разказ в сборника.
5. Нови убийства на улица "Морг" - реверанс към големия Едгар Алън По и едноименния му разказ. Убийствата се случват в наши дни, на същата улица. С разплитането на случая е натоварен немощен старец, който се пада далечен родственик на може би самият По? И кой убива хората на улица Морг - отново ли е човекоподобна маймуна, или нещо друго?

За разлика от изброениете, Клайв не притежава моментната липса на логика при Кунц, не се стреми да открие отговора на живота, човека, отношенията между хората и вселенската истина като Кинг, ползвайки хоръра за целта, или пък да ни очарова с нереално изкривената си визия за реалността като Геймън. Баркър просто е болен мозък, притежаващ уникален талант, оригинален стил и безсърдечно замахва с перото си, проливайки кръв по белия лист - дали перото ще е остър бръснач или груба брадва, дали ще е фин скалпел или ужасяваща моторна резачка, човекът си разбира от работата и го прави премерено, студено и по неподражаем начин.

Абе, само хората от Библиотеката и Блажев ли освен мен ревюират първи и втори том на Баркър? Я веднага да се поправите, книжните блогъри!

Когато Ангелите Подивеят

Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Година: 2008
Стр: 156
Цена: 9 лв

Андреята е без съмнение голям писател и досега съм правил ревюта на не една и две негови книги - Реваншът на Тангра, Когато един мъж е на колене, Сбогом Агата Кристи, Смъртта ще дойде боса. Тази книжка е от серията с криминално-екшънски уклон.

На междуселски път е заклан голям иманярски бос.
От паркинг на магистралата е отвлечено циганско момиче.
В затънтено село изчезва без вест, без кост Козаря.
Има ли нещо, което свързва тези случаи?

Подобно на други свои книги, тук Андреята заформя две паралелни сюжетни линии, разказани от първо лице - едната е добрият главен герой (бивш/настоящ полицай/детектив, често служещ си с недотам законни методи), а другата - лошият престъпник. Не се подлъгвайте, такова нещо като измамният чар на лошото момче съществува само в лековатите кримки и американските филми. Тук писателят разкрива една гадна/гнусна/грозна българска действителност, където в престъпленията няма и грам романтика. Хората извън закона са такива, каквито в действителност са - пълни изроди с изкривено съзнание, убийци и изнасилвачи, които не подлежат на превъзпитание, а единственото хубаво нещо, което може да вкарате в главите им е куршум с тъп връх.

Полицията е обявила за общонационално издирване бивш полицай. По следите му вече е екип от убийци на мафията, а във врата му диша мистериозен мъж с кама. Защо?

Ако досега не сте чели нещо от Андрея Илиев, препоръчвам ви горещо писателя. Каквото и да хванете от него, няма да сбъркате. Писанията му се четат бързо и гладко, притежава богат език и добър изказ, както и оригинален, неподражаем стил на писане. Какво повече ви трябва?

Събрани по стечение на обстоятелствата, двамина корави мъже ще преминат през огън и вода, за да стигнат до мистериозни серийни убийци и след шеметно преследване и невероятни обрати ще въздадат справедливост в един несъвършен свят...

Това е, нямам какво повече да кажа. Остава да потърся друга книга от тази серия на Андреята, която още не съм чел - "Да събудиш динозавър".

Пир в Бърлогата

Автор: Хуан Пабло Вилялобос
Издател: Жанет 45
Година: 2012
Стр: 126
Цена: 12 лв

Странна книга - това е дори меко определение за "Пир в Бърлогата". Преведена на куп езици и издадена в камара държави, тази книжка определено може да се счита за бестселър. Авторът дори наскоро беше в България и говори за себе си, за книгата, за проблемите в Мексико и за четенето и писането в цялост.

Малкият Точтли живее в огромно имение, пълно с многобройни стаи, някои от които са постоянно заключени. Той си има (почти) всичко - огромна колекция от шапки, които много обича, последен модел плейстейшън, всеки ден слуги отиват на пазар със списък покупки, съставен лично от малкия да му купят всичко, което си поиска. Птиците вкъщи са орли, котките са тигри и лъвове, а последната детинска приумица е желанието му да притежава либерийски хипопотам-джудже. Ще речете - какво толкова, поредното глезено отроче на богаташи. Но не е точно така.

Защото Точтли е син на наркобарон.

Гледната точка е разказана от лицето на главния герой - хлапето. Начинът, по който детето възприема околния свят е силно преплетена с изкривената му представа за хората, взаимоотношенията помежду им и за живота като цяло. Двете неща са неразривно свързани и у читателя будят тих ужас от ментално разклатеното съзнание на детето - то се е нагледало от съвсем малко на смърт, изстрели, мъчения, кръв и разчленени трупове, било по телевизията в праймтайма, било на живо и не се впечатлява особено от такива неща. Логиката на момчето е така усукана, че на моменти започва да буди съмнение в собствения ти здрав разум.

Струва си да се отбележи начина, по който Вилялобос е кръстил героите си в книгата. Имената им са взети от науатъл, езика на ацтеките, от който в световен мащаб са заимствани имената на неща като домат, какао и др. Името на малкия Точтли се превежда като заек, баща му Йолкаут е гърмяща змия, любовницата на таткото е Кечоли - фламинго, горилите са Пума и Червен Орел, частния учител на Точтли е Елен... Да, хлапето е с частен учител - не ходи на училище, няма приятели, не излиза извън имението. И как иначе, като таткото е един от водещите престъпници на Мексико.

Книгата е интересна, кратка, чете се буквално за един час. Сами виждате, че корицата е много красива и супер се връзва с цялостната концепция за романа. "Пир в бърлогата" е определено оригинален и различен - самият Вилялобос характеризира стила си като немагически реализъм.

Прочетете. И нещо на сбогуване, казано от самия автор на книгата: "Толкова пъти са ни казвали, че Мексико е магично и сюрреалистично място, че го повярвахме и престанахме да се опълчваме на нещата, които просто не са наред. Когато в една страна по улиците се търкалят глави, това не е сюрреализъм, а ужас."