Factotum

Автор: Чарлс Буковски
Издател: Фама
Формат: 130 Х 200
Година: 2006
Стр: 224
Цена: 9.99 лв

Когато пиша ревю за книга на автор от ранга на Чарлс Буковски, стандартните начини за оценяване и представяне се променят. Един велик поет, писател и публицист, за когото ласкаво се изказват светила от ранга на Сартр - "най-големият поет на Америка" и Хемингуей - "Проклетата гениалност..." Този роман на американския класик и стожер на бийт-поколението (заедно с Уилям Бъроуз и Хенри Милър) за мен лично се нарежда до любимите ми "Поща" и "Жени" от същия автор, правейки една своебразна троица от страхотни негови книги. Изключително четивен, Буковски се поглъща на един дъх и е най-честния и непресторен писател, който съм имал удоволствието да чета. Отново както в "Поща" и "Жени", тук е прокарана основната идея за секса и пиенето. Разликата е следната. Докато в "Поща" материалът който споява тези две върхови мъжки дейности е работата на автора като пощальон и куриозите които произлизат от нея, а в "Жени" - литературните му четения като вече утвърден писател, "Factotum" описва най-ранните, младежки години на Буковски, годините на Втората Световна, когато живее супер мизерно, буквално на ръба и постоянно си търси работа, сменяйки куп различни дейности за животопрепитание. Няколко бисера от романа:
- "Тогава за пръв път разбрах, че не е достатъчно да си вършиш работата, трябва да я вършиш с желание, дори със страст".
- "Аз бях човек, който вирее в самота. Без нея бях като друг без храна и вода. Всеки ден без самота ме правеше по-немощен. Бях напълно зависим от нея. Мракът на стаята бе за мен като слънчево сияние".
- "Работодателите предпочитаха да скапват от работа няколко души, вместо да наемат повече хора".
- "Надежда. Какво друго му трябва на човек? Липсата на надежда обезсърчава хората".
- "Мързелът е сковал амбициите ми".
- "В днешно време повечето хора си мислят, че могат да карат. Само че истината е, че много малко хора могат да карат, другите просто въртят кормилото".
- "Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи".

Nota bene: обърнете внимание на корицата, абсолютно същата е като плаката на едноименния филм от 2005-а година с Мат Дилън в главната роля. Рано сутрин, долнопробен бар, уморена и отегчена стриптийзьорка, която никой не поглежда. А единствен клиент в бара е главният герой Хенри Чинаски, който пие, пуши и не се интересува от нищо друго освен от това да нахвърля писателските идеи, осенили го внезапно на салфетка. Най-запомнящата се картина от филма, носеща едновременно забавен и романтичен заряд.

Една подсказка - когато четете Буковски, правете го с чаша алкохол до себе си. И пийте. Колкото ви душа иска. Така ще усетите автора и възприемете неговия свят още по-добре.

Приятно четене... и наздраве.

Макс - момчето от реалния свят

Автор: Валентина Димова
Издател: Арка
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 146
Цена: 7 лв

Резюме: "Само гост от реалността има право да променя правилата в Мечтирия. Само истински човек може да мине през стената на съмнението и промъквайки се през клопките на Господарката на колебанието, да спаси особено важния за нормалното съществуване на нереалния свят пленник. Мечтирия е безкрайна вселена от изненади, а Макс - обикновено 11-годишно момче, което копнее за истински приятели и вълнуващи приключения... "

Книжлето прочетох благодарение на любезното съдействие на Човешката Библиотека. Нека започна:

+ Останах очарован от красиво нарисуваният приказен свят.
+ Съществата, които населяват Мечтирия, са оригинални и запомнящи се - Светлите и Тъмните Сенки, пръчкоподобните плендождове, коткообразните варколи, приличните на динозаври хифти, камолините които са като летящи медузи, дистите, алгониите и още толкова много!
+ Главният герой е по детински простодушен и добър. Личи си, че авторката общува много с деца.
+ "Нещото" е много сладурски герой и накрая на приказката когато се разбра какво е всъщност бе страхотен момент.
+ Гнусната Калебала, Господарката на Колебанието, е изобразена като кошмарно създание от света на Лъвкрафт - гигантски червей с пипала около устата. Приятен лекичък хорър-елемент, който ме накара да се усмихна доволно под мустак.
+ Илюстрациите са страхотни и помагат на читателя да възприеме създанията по-добре, браво на Боряна Коскина.
+ Простите истини, поднесени така, че да са лесно смилаеми за децата - "Няма идеален свят, момче от реалността! Не можеш да решаваш вместо другите кое е добре за тях и кое не е", "Ако съществува място, където всичко е наред, ще загубим целите и мечтите си", "Изходите от владенията на Колебанието са много, важното е да откриеш навреме поне един от тях" и др. Докато откривах тези истини в книгата си мислех, че макар да са достъпни за децата, те за жалост стават все по-труднодостъпни за нас, възрастните...

Е, романът има и някои минуси все пак, нищо не е идеално:

- Предупреждавам: това все пак е приказка за деца, може и да не хареса на хора, на които им се четат по-твърди неща. Предназначена е основно за читатели в дотийнейджърска възраст.
- Многобройните нови същества и думите, обозначаващи места и предмети, например поуала и грауа (които аз си ги тълкувам като поляна и гора), може на моменти да те объркат.
- На немалко места в книгата няма нови абзаци, когато започват новите сюжетни линии. А трябва да има.

Накратко: Книгата е отлично четиво за студените зимни вечери, когато човек иска да стопли освен тялото и душата си. Няма да съжалявате. Планирам в най-скоро време да взема и продължението на книгата - а именно романа "Злостоик".

Завладей Българите!

Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Издателска Група "България"
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 300
Цена: 8,99 лв

Най-накрая доживях да видя в ръцете си и дебютната книга на Адриан. Изненадващо е, че не е хорър, а хумористичен трилър за мутри и извънземни. Книжлето е страхотно! През целия петдневен Панаир на книгата автора беше неотлъчно на щанда на издателство, което застана зад романа му и го продаваше доста успешно с автограф на желаещите. Нека ви доверя защо трябва да прочетете този роман:

+ Както каза Сашо Драганов на представянето на "Завладей българите" в ДК "Средец" - "Това е книгата на един страхотен човек, писател, музикален журналист и преводач. Той е един от малкото кадърни български преводачи, ЗАЩОТО ЗНАЕ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК". Правилно - английският е ясен, знае се, ама българския на много хора им куца. Тук, за щастие, подобно нещо не се наблюдава.
+ Авторът борави с перото умело както самурай от древна Япония с меча си. Като започнем от хумористичните имена на героите - Кецо Кацата, Цецо Цацата, Литю Лайнера, Лалю Ламарината, Рачо Рапана, Ристю Респивакса, Пацо Парцуцата, преминем през закачките с известни автори и техните произведения и стигнем примерно до абревиатурата на S-Троген - която може да означава "Супер Тесни, Разтягащи се Отворени Гащи за Елитни Новобогаташи", "Сексът е Трудно, Рисковано, Опасно, Гнусно и Елементарно Нещо", "Съжаляваме, Трансферът на Румбата е Отменен - Гонзо Е Наблизо", "Стига с Тези Разголени Окосмени Гениталии и Еротични Набъбналости", "Серго Топи Румен Овчаров за Голямото Енергийно Набутване" и колко още! И това не е всичко...
+ Корицата е много добре направена, браво на художничката Рашел Гийе. Представям си каква мъка е било на българин да обяснява на французойка какви са и кои са тия на корицата, използвайки английски, но във всеки случай е много добре.
+ Книгата не е скъпа - само 9 кинта, а на панаира се продаваше за 8.
+ Романът е много забавен, ще ви развесели и разсмее както отдавна не сте го правили. Предупреждавам: имената, заигравките с известни наши личности, абсурдните им хрумвания и планове водят до заразителен и продължителен хохот!
+ Описанията и сравненията са, меко казано, страхотни. Примери: "С изкусителни движения на стройните си тела те разстлаха хавлиите си върху горещия пясък и Петър Друсев констатира с вековната злоба на аутсайдера, че до тях няма никакво свободно местенце", "Еталонът на родните кабелисти се озърна нервно, ала зад гърба му имаше само невръстни дечица, изследващи задълбочено какво бе максималното количество пясък, което можеше да побере устата на едно от другарчетата им", "Христофор постъпи като дебеловрат апаш с бухалка под седалката, чието расово БМВ е било целунато отзад от мърляв москвич" и стига съм изброявал, че подобни неща има буквално на всяка страница, нямам време за всичките.
+ Заключенията, които макар и хумористични, в крайна сметка могат да вгорчат смеха ти с вкус на сълзи - "Нищо не се губи, само се краде", "Най-силната потребност на българския народ не е сексът, а гладът", "Подхвърлената банкнота на просяка щеше да остане наполовина за него, наполовина - за мутрата" и пр.
+ Оригиналните идеи. Забъркан е учудващо силен и добър коктейл от на пръв поглед несъвместими елементи: извънземните, които искат да ни завладеят с учудващите си планове, които макар и на пръв поглед абсурдни аха-аха да дадат резултат, мутрите, които не пускат кокала, италианците които се наместват - стига се до свирепа патаклама, екшън също не липсва.

Е, ще спомена и някои минуси, няма как:

- На последната страница авторът е прекръстен от Адриан на Андрей.
- С Х.Ф.Л. НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СТАВА ТАКА!
- Някои от бележките под линия, в стремежа си да разсмеят, стават просто излишни. Знам го от собствен опит със "Златин и змеят". Не ми се сърди, Адриане - говоря ТОЧНО за онази с Майбаха и още няколко ;-)
- За жалост, макар и велик автор, Лъвкрафт е непознат на по-голямата част от българската аудитория и немалка част от майтапите ще останат неразбрани. Кой знае, дано пък тази книга ги подтикне да се запознаят с творчеството на най-големия писател на хорър на всички времена.

Прочетете книгата. Хубава е. Евтина е. Уникална е. Забавна е. И те кара да се замислиш. С една дума - страхотна е. Знаете ли какво? Ще ви издам една малка тайна. Тази книга ще има и продължение.

Очаквам с нетърпение още книги от автора.
Дано събере накрая всичките си разкази заедно и ги издаде в чудно сборниче.
Дано завърши започнатия преди години роман за Конан и Ктхулу, чийто пролог прочетох в Двойната Сянка.
Дано напише продължение на "Завладей българите".

И накрая - след най-оригиналния и най-сърдечния автограф идва ред и на най-прочувствения: