На майка ми.
И на Нийл Геймън.
Я гледай ти. Да не ми е името Фьодор Джуджето, ако това не е дете. Ела насам хлапенце, не се бой. Старият Фьодор може да има брадавици по лицето и носът му да е като на чапла, а зъбите големи като тесли, но той определено не яде деца. Не-не-не, в никакъв случай, макар да имам братовчеди, които не се свенят да го правят.
Загуби се май ти, а? Къде са мама и татко? Вкъщи? Бре, много си смел да идваш тук самичък. Откъде толкова храброст в едно момче на 7-8 години? Ааа, наесен правиш 9, извинявай. Голям мъж си вече ти, направо си надмина опашчицата. Е чакай де, върни се тук! Какво се фръцна? Много обидчив се извъди.
В днешно време не е хубаво деца да скиторят самички насам-натам. Преди стотина години, когато бях хлапе като теб, че и по-малко, беше другояче. Бродех из родните планини, завирах се в пещерите, катерех се по овошките, ходех до реката да плувам и ловя риба. Ала тогава времената бяха спокойни, не като сега. Нароиха се много лоши хора... и не само.
Я кажи, ти как ни откри? Как стигна дотук? Каква карта и какво описание? Да видя тоя стар лист от тетрадка, дето си открил на тавана ви! Излизаш от къщата и тръгваш по пътечката надолу, към акациевата гора, прекосяваш я и продължаваш през поляната с глухарчетата и маковете. Пресичаш изоставената жп-линия, заобикаляш голия хълм и навлизаш в мочура. Тц-тц-тц, чак са нарисувани камъните, по които да стъпваш, за да не потънеш в блатото! После си до стария полусрутен мост, обвит в бръшлян, и хвърляш три камъка – един да прехвърли моста, един да се удари в гранитното му туловище и един да изсвисти в мрака под него, за да прогониш трола, който се крие отдолу. Навлизаш в тъмното, намираш опипом решетката и бръкваш, за да стиснеш ключа, с който е заключена отвътре. Влизаш и чак сега си светваш – със свещ, а не с фенерче, и я палиш с кибрит, а не със запалка. И след няколко минути спокоен ход в бетонния тунел се озоваваш на светло – пред портите на Дайър Хаг, най-великия зоопарк в света.
Бас държа, че ей сега ще разбера кой е чертал тая карта. Имаш ли по-голям брат, сестра? Не? А някой шантав чичо или вуйчо, дето цялата рода се мръщи, като го види по семейни събирания? Може би особена леля, която гледа на карти, вари странни чайове и носи куп дрънкулки? Пак не? Хм.
Абе, аз съм много завеян дъртак. Твоят баща се казва Томас, нали? Познах! Едни очила да ти сложа и си същия! Помня баща ти, естествено, той дойде тук преди тридесетина години, когато беше горе-долу на твоята възраст. Как мога да забравя едно хлапе, което изстрелва по пет думи в секунда и устата му не спира да мели. Ти не си като него, мълчалив си, затворен. Сигурно си се метнал на дядо си, а? Той е начертал картата и направил описанието! Отначало помислих, че е баща ти, но точно този тип тетрадки, тази хартия се произвеждаха преди половин век и отгоре.
Главата си залагам, че туй ще да е бил малкият Мики. Мдааа, като те гледам как пребледня, той е дядо ти. Дребно като мишле, набито и широко в раменете селянче, чиито уши са така големи в долната си част, че почти опират раменете му. Техните сигурно бая са ги дърпали. Същия непреклонен поглед и същата инатчийски стисната уста като твоята – така стисната, сякаш челюстите му са занитени за главата. Помня го... Старият Фьодор помни всички деца.
Така и така си дошъл, да взема да те пусна и разведа из зоопарка? Огромен е и едва ли ще ни стигне времето да ти покажа всичко, но може и да успеем в рамките на деня, днес е неделя и ти си единственият посетител. Аз по принцип в неделя почивам и не приемаме гости, но днес по изключение съм тук. Знаеш как е – налага се отвреме-навреме трева да се окоси, листа да се съберат, затлачени фонтани да се отпушат, да варосам някоя ограда или дърво... Хайде влизай, майната им на задълженията, работа ще има и след нас. Трябва първо обаче да си платиш таксата. Искам да обърнеш всичките си джобове в дланите ми. Давай! Какво имаме тук? Няколко дребни монети, три бонбона, малко печен слънчоглед. А джоба на ризата? Стъклено топче и две зарчета. Ами, каквото-такова. Не, чакай, ще задържа и картата ти. Какво? Нали я извади от задния си джоб? Каквото е по джобовете ти, всичко отива такса за Фьодор, да не си я държал там. Татко ти я беше скрил в пазвата, а дядо ти в лявата си обувка – всичко виждам, но там нямам право да бъркам. Ще си начертаеш нова по памет, като се прибереш. Ако не – ми децата ти значи няма как да стигнат тук и туйто. И второто. Да ти видя нослето. Боц! Хе-хе-хе, така прави Фьодор! Бодва всеки любопитко в малкия нос с нокътя си да го маркира, защото имаш право да посетиш Дайър Хаг само веднъж в живота. Капка кръв, две, на третата спира, ала белегът остава завинаги. От какво мислиш са белезите по носовете на бащата ти и дядо ти? Аууу, нещо ти се навлажниха очичките и долната ти устна затрепери като магарешка бърна. Хич недей да ми цивриш, нали беше голям мъж. Ако знаеш някои деца от какво са се лишавали, само и само да влязат тук и зърнат най-удивителните създания на земята...
Хайде, следвай ме. Знаеш ли какво отличава Дайър Хаг от останалите зоопаркове? Животните, които са тук, не се срещат никъде другаде, с много малки изключения. На нас обикновени животни, които можеш да видиш извън това място, не ни трябват.
Ето ни пред първия експонат – африканския черен носорог. Тъкмо го обявиха официално за изчезнал – на практика, служители на Дайър Хаг упоиха и докараха тук последния екземпляр на планетата, точно преди да го отстреля бракониер. Какво се случи с бракониера ли? Не ти трябва да знаеш.
Точно до него е берберският лъв. Виж колко е голям! Забележи грамадната му черна грива как се спуска чак до слабините. Последно на свобода е забелязан преди десетилетия, но отделни индивиди все още се срещат тук-там из циркове, зоопаркове... За всеки случай и в Дайър Хаг.
А сега, внимание! Това, скъпо момче, не е нито лисица, нито някакъв рядък вид чакал. Това е тилацин, двуутробен бозайник, наричан още тасманийски вълк. Последният екземпляр умира преди 80 години в зоопарка в Хобарт. Оттогава насам периодично се появяват твърдения, че е забелязван в Австралия и Тасмания, ала... Къде хукна? Не са ти интересни животните в тази секция ли? Жалко, тъкмо стигнахме до квагата... Ааа, уплаши ли се? Мда, така въздейства ирландският лос винаги, щом го зърнеш за пръв път. Чудовищно огромен е, рогата му от единия до другия край са цели три метра.
Да преминем на птиците. Ето го и може би най-известният представител на това семейство – додо! Знаеш ли защо често го използват като символ на изчезналите видове? Додо е един от най-ранните примери за животно, изтребено поради човешки действия. В следващата клетка е птицата моа. Височко си е това щраусоподобно. Моят личен фаворит сред пернатите обаче се намира до нея. Аргентавис, най-голямата летяща птица, живяла някога, с размах на крилете над 7 метра. Изглежда достатъчно голям, за да те грабне и отнесе в гнездото си, където да те разкъса и изяде, нали? А после да те повърне и нахрани малките си. Хе-хе-хе, забавно ми е, като се плашиш.
Откога съществува Дайър Хаг ли? Да си призная, и аз не знам, толкова отдавна ще да е. Как се сдобиваме с животните не ти влиза в работата. Виж, как успяваме да ги поддържаме живи толкова дълго време, ще ти кажа – със специална диета и специални медикаменти, хи-хи-хи. Ти май нещо се разсея и разприказва, а? Подмина клетките на мамута, пещерната мечка и саблезъбия хей така, сякаш са овцете в кошарите на дядо ти! Я прояви малко уважение! Тъкмо стигнахме мегатерия, гигантския земен ленивец. Един от най-големите бозайници, живял изобщо някога, дълъг шест метра и достигащ четири тона: сиреч, с размерите на слон. И на него се мусиш, много капризно хлапе се извъни. Я да видим ще капризничиш ли така и при следващия експонат.
Ахаха, така си и знаех, сигурен бях! Само се пулиш с отворена уста, гледай някоя муха да не влезе вътре! Ох, чакай... Голяма е веселба с теб. Какво? След като имаме толкова много изчезнали неотдавна видове и праисторически животни, защо да нямаме и тиранозавър? Напълно логично е. Хайде, полюбувай му се още малко, че след него влизаме в друга зона на зоопарка. С тирекса свършва първи кръг на Дайър Хаг – „Изчезнали” и започва втори – „Криптиди”.
Не вярваше, че съществуват, нали. Ала тайничко се надяваше, мечтаеше да е истина. Нима вече почна да губиш вярата си в приказното, фантастичното, страшното? Толкова отрано? Е, това е една от функциите на Дайър Хаг. Да връща мечтите.
Кажи здравей на Йети! Сигурно най-известното сред създанията, за които няма и досега стопроцентово доказателство, че съществуват. Хелоу, косматко! Не се бой, растителнояден е, и въобще не е агресивен. Ето, дай му този корен. Притеснява се, отиде да си го изяде в пещерата, а и там е по-хладно, свикнал е на студ в родните Хималаи... Да продължим.
Навлизаме във водния сектор. Ето тук, в това езерце спи последният крал на Шотландия. Ала истинският, а не оня угандски диктатор от едноименния филм. Нямаш си и идея какъв зор беше да го извадим от родното му място и да го домъкнем тук – Лох Нес е много голям воден басейн, тъмен, дълбок, студен, с мътни води... Но, в крайна сметка, успяхме, както винаги. Метни няколко камъка във водата да се покаже. Не иска. Нищо, на връщане ще опитаме пак, пък ако не стане – нали си виждал на картинка плезиозавър.
Харесва ли ти тази джунгла? Взри се внимателно. Видя ли го? До ония храсти, между дърветата. Постарахме се да направим място, което да е точно копие на родните му блата в Конго. Този, който спира реката го заслужава, тъй мисля аз. А сега, искам да бъдеш много предпазлив и да изпълняваш точно указанията ми.
Виждаш ли тези две клетки, дето са една до друга? Искам да си на поне ръка разстояние от всяка. Не се приближавай прекалено и не прави глупостта да хващаш пречките! И най-вече – не поглеждай създанията в тях в очите. Човекът-Молец и Дяволът от Джърси са много гадни, злобни и отмъстителни създания. Могат от клоните, на които клечат да долетят до теб и да те сграбчат през решетката за косите преди да мигнеш. Дяволът от Джърси е грубо и глуповато създание, просто и кръвожадно, но Молеца е безшумен, може да те хипнотизира с червените си очи и притежава способността да проклина хора, които е докоснал и места, на които е бил. Изби сума ти служители на зоопарка, докато го заловим, а останалите които го хванаха се споминаха всичките до месец: кой се самоуби, кой се разболя, кой го сполетя злополука... А гората, в която го пленихме, сега представлява пустош – равна пръст, изпечена от слънцето, където не расте нищо.
Така, Андски вълк видя, Звяра от Жеводан също, Чупакабра, Дингонек, Монголски червей, май-май поприключихме тук. А, за финал, ето ти го и човекоядното дърво, Я-Те-Вео. Спокойно, пипалата на тоя мадагаскарски приятел няма да те достигнат, сложили сме го на достатъчно разстояние от посетителите. Вярно, разбрахме колко му е голям обсега по трудния начин... С Я-Те-Вео приключва втори кръг и започва третия, последен, най-вътрешния.
„Приказни”.
След създанията, за които се знае със сигурност, че ги е имало и съществата, за които не е ясно дали ги има или не, най-накрая идват и животните, в които дори изобщо да вярва някой, неминуемо става за смях. Ала децата, посетили Дайър Хаг, знаят истината. Огледай се сред връстниците си, обърни внимание и на другите възрастни, като пораснеш – взри се в носовете им, търси моя белег. После виж очите им, замечтания поглед, зареян уж някъде отвъд, а всъщност насочен към зоопарка. Ако е момче, нека ти стане приятел, ако е момиче, вземи я за жена. Мечтите трябва да бъдат споделяни – с някой като теб.
Тъй, стига съм дрънкал. Ето го и първият експонат. Да, и ти се залепи за решетката със същото глупашко изражение на лицето. Аз лично се чудя какво толкова му харесвате. Вярно, голям красавец е, не споря, ама... Това символизирал, онова, незнамсикакво. От мен да знаеш – тоя кон девойки не могат да го укротят и омаят, а рога му не притежава никакви магически свойства. Естествено, ако не намираш за вълшебна склонността на притежателя му да го забива във всичко живо, докато рога не придобие прекрасния си коралов оттенък.
Виж, благородника до него вече ми е по вкуса. Осем пъти по-голям от обикновен лъв, грифонът е горд и царствен, красящ толкова много гербове. Много силен, кръвожаден и отмъстителен, ала справедлив – неслучайно в гръцката митология колесницата на Немезида, богинята на възмездието, е теглена от двойка грифони.
В клетката до него е далечния му братовчед – мантикора. Не е така едър, но компенсира със скорпионовата си опашка. Защо отмина така бързо? Май не ти хареса лицето му, хе-хе-хе...
Тъй. Денят вече е към края си, а с него и обиколката ти в зоопарка. Видя харпии, кентаври, русалки, феи, сатир, цербер, хипогриф и какво ли не още. Време е за последния екземпляр, перлата на Дайър Хаг. Най-известното, най-красивото, най-силното същество, присъстващо в митологията и вярванията на почти всички народи. Затаи дъх.
Ето го.
Да, момчето ми, съвсем истински е. Това е най-най-първото животно в зоопарка, може би е тук от хилядолетия. Ако ти е направило впечатление, Дайър Хаг е строен във формата на разширяваща се спирала: започнат е от тази клетка и с течение на времето се разраства. Сега сме в самото сърце на съоръжението. Откъде сме го намерили ли? Както може да забележиш от дългите му сомови мустаци, той е от страната, дала за пръв път много на световната цивилизация – Китай. Оттам е нашият яркочервен мустакатко. Защо дишал така тежко – ами заради тази специална маска с тапи на ноздрите му. Така е направена, че не може да си я свали сам, каквото и да прави, колкото и да се опитва. Трябва някой друг да я смъкне вместо него. Нашето любимо влечуго диша само през устата – ако не е тази маска, ще блъвне пламъци от ноздрите си и ще потопи всичко тук в огън и смърт. Къде... Какво правиш! Егати, как се промуши между пречките... Ела тук, дракона ще те изяде! Чуваш ли какво ти говоря? Не се качвай на шията му, върни се веднага! Ей, гущер, изяж тоя малък дрисльо! Защо се оставяш да те яха като пони?
Не пипай маската!
АААААААХ!!!
Е те сега си еба майката! Положението се осра! Видя ли какво направи, ти малко педерастче! Осъзнаваш ли, че това е краят на най-великия зоопарк в света! Хилядолетен труд и усилия, красота и мечти ще се превърнат на пепел и прах!
Не ми бягай, ситен кучи сине. Благодарение на теб дракона излезе от клетката си и сега вършее из Дайър Хаг. Пали, разбива, освобождава, трепе наляво и надясно! Край с нас, край с всичко.
Леле, само да те докопам! Очичките ти ще извадя, като маслинки ще ги изсмуча! Бутовете ти на шунка ще осоля! Карантиите на яхния ще сготвя, братовчедите си на гости ще поканя! А останалото ще хвърля на хрътките! Върни се веднага тук!
Ти малък...
АВТОР: БРАНИМИР СЪБЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар