Проектът ПИКАДИЛИ

Автор: Сим Николов
Издател: Контекст
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 256
Цена: 10 лв

Със смесени чувства затварям книгата на Сим Николов. Така раздвоен не съм бил, откакто ревюирах "Лабиринтът на Луцифер". Последно там намерих толкова много плюсове и минуси. Книгата е до голяма степен противоречива, не знам как да я окачествя другояче.
Подходих със съмнение към романа. При цялото ми уважение към автора, имам някои резерви към написаните от него книги-игри, в това число Трошачите и прочее. Разбрах, че "Проект Пикадили" е спечелил втора награда в конкурса за роман на "Аргус" през 2008-а, та си рекох - я да го прегледаме това романче... Така и стана.

Какво харесах:

+ Авторовите думи в началото са едва половин страничка, но са от рядко затрогващите, на които съм попадал;
+ "няколкото косъма на лъскавата му глава изживяваха късния си ренесанс";
+ в началото има добре описана обстановка на едно промишлено предприятие - работил съм в такова и мога да оценя погледа на автора;
+ на немалко места Сим Николов демонстрира много тънко чувство за хумор;
+ "Дращиш ли, дращиш ли? Дращи, дращи, те от Пенгуин Бук само за тебе питат";
+ на няколко места писателят прави толкова добро описание на сънищата на героя, че не можеш да определиш сън ли е или реалност. Ако Сим има написана приключенска или класическа научна фантастика, бих искал да им хвърля едно око;
+ "тук всичко се подмазва на властта, машините също";
+ "нашите водачи са некадърни и стават все по-калпави";
+ Авторът казва без страх болезнени истини за България в края на книгата, разкрива типичната българщина - играенето на сигурно, страхът от промяна и от всичко останало, как българинът предпочита старите гадни неща, с които е свикнал пред новите хубави, ала неизвестни.

Какво не харесах:

- Заглавието може да подведе читателите, понеже е съвсем условно. Не става дума нито за ОНЗИ агент Пикадили (Франческо Гулино, заподозрян за убийството на Георги Марков), нито за едноименния площад в Лондон, нито за известната хранителна верига или нещо от този род. Със същия успех романът можеше да се кръсти по какъвто и да е друг начин и да не загуби от това. От друга страна и това е добре - първоначалното заглавие на проекта е "пикадили.бк", което е още по-лошо;
- Всичко започва, когато главният герой, воден от любопитството си, влиза в едно мазе, тръгва и оттам стартират нещата. Звучи ми леко наивно;
- Авторът можеше да пише мааалко по-сбито - на моменти се разлива;
- Наченки на алогизъм, които прерастват на моменти в логически бели петна, да не кажа черни дупки;
- Сюжетът не е кой знае какво - откакто Клифърд Саймък написа "Междинна Станция", това го знаем всички;
- Дълго време в началото не се случва нищо. Когато човек прочете романа, в него остава чувството, че за цялата книга не се е случило нищо;
- "Звучеше така, сякаш бандата на Дилинджър тръгва да ограби някой магазин за бижута. Право да си кажа, не знам какво точно е грабил Дилинджър, но тогава бях сигурен, че е плячкосвал бижутерски магазини". Доколкото на мен е известно, Джон Дилинджър е обирал банки. Имаше филми за това, Уикипедия също приказва подобни неща. Тезата ми е, че тези две изречения просто трябва да се изтрият от романа;
- В целия роман се водят безсмислени разговори, чиято цел е може би да всяват тайнственост и да загатват за наличието на шпиони навсякъде. Проблемът е, че тези диалози остават все така лишени от смисъл до самия край и просто те вбесяват. Всичко това, комбинирано с мудното действие те кара докато четеш да прескачаш цели абзаци;
- в книгата няма динамика - цялото действие се развива отначало докрай в една чакалня. В броени страници си минават цели години, ей така, без да е станало нищо значимо;
- протагонистът няма име, егати. Или поне не се споменава никъде.

В заключение ще кажа, че никъде в нета няма и грам приказка за книгата, нулева форма на реклама просто. Това е сигурно първото място, където може да намерите информация за тази книга. Нито се продава някъде, нито отзиви, нищичко.

И това ако не е ъндърграунд, здраве му кажи.

Други Светове - Бр. 20

Днес този блог, уважаеми дами и господа, навършва една година. С риск да прозвуча нескромно, за това време той се превърна в един от най-четените български читателски блогове в Мрежата. Справка: наберете в Гугъл някое заглавие, което съм ревюирал и шансът този блог да изскочи на първа страница е над 90%. За което желая искрено да Ви благодаря на Вас, понеже Вие сте причината за това. Благодаря Ви.
Като за такава светла дата като рождения ден на блога ми съм Ви подбрал малко постничко заглавие, за жалост. Просто така се случиха нещата.



Автор: Колектив
Издател: Джемини
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 128
Цена: 13 лв (като за мене - 2)

За разлика от предишния брой, който рецензирах, този е меко казано, по-слабичък. Съдържа в себе си:

1. Чарлз Шефийлд - САФАРИ: никак не е лошо, само че стъпва на немалко експлоатираната във фантастиката идея за микрокосмоса. Не че е голям проблем, просто читателите от по-старо поколение, търсещи идейност ще видят прекалено много заемки и няма да им допадне.
2. Събин Тодоров - ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ: разказът е носител на първа награда от конкурса Еротикон. Нелоша еротична фантастика.
3. Статия за американските командоси, следваща част - като човек, който не се интересува от подобни неща, естествено я прескачам.
4. Съществува ли задгробен живот? - оригинална анкета, проведена от английския спиритически клуб "Астра" сред много известни личности, сред които Томас Едисон, Хърбърт Уелс, Томас Ман, Хенри Форд и др. Отговорите им са доста интересни.
5. Ивайло Рунев - ПАНАИРИ, ПАНАИРИ...: позитивна статия за четвъртия национален панаир на книгата, провел се в НДК преди почти двайсет години. За който се интересува от подобни неща.
6. Майкъл Сканлон - КАНЗАС СИТИ КИТИ: военна фантастика с пътуване през алтернативни светове и реалности. Нищо, което да не сме чели или чували преди.
7. Ал Викърс - МУМЕНШАНЦ: втора част от романа на фантаста Александър Попов, подписал се тук с псевдоним. Сигурно творбата си струва, ала нацепена на части и пусната в поредни броеве на списание просто не върви; още повече, че следващи броеве на списанието няма и следващите части няма как да ги прочетеш.
8. Христо Пощаков - ИЗПИТ ЗА ДВАМА: сигурно най-добрата творба в списанието. Героят е изследовател на необитаема планета, спасява готина мацка, следва неочаквана развръзка и класически хепиенд. Това вече си струва.
9. Томас Крук - КАК ДА ПОДОБРИМ ПАМЕТТА СИ: кратка статия, написана от американски психолог. Изпитвали ли сте неприятното чувство, че тъкмо сте се запознали с някой и малко след това вече не му помните името? Тази публикация ще ви помогне в тази насока.
10. Боб Шоу - ФАТАЛНА ГРЕШКА: хубав разказ, който аз лично окачествявам като хорър. Интересен подход, не бях срещал досега такъв развой на събитията.
11. Между ентропията и ренесанса - статия, описваща проблемите на френската научна фантастика преди 18 години. Като знаем всички какви проблеми има българската такава днес, тази статия може да я прескочите с чисто сърце.
12. Писма от читатели, талон за абонамент и анкета - нямат нужда от описание.

Накратко - въпреки че на вид този брой изглежда по-добре от предходния, съдържанието му не е на такова ниво и ако оценката ми за 19-и брой на "Други Светове" е по-скоро да, то за 20-и брой е по-скоро не. Не е дебела книжка, но не си струва заради 2-3 разказа само.
Но контрата, както винаги, остава у вас.

01: Неприличен роман

Автор: Ивайло Борисов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 264
Цена: 14 лв

Спечелих първата книга на Ивайло Борисов като награда в литературен конкурс и бързам да споделя впечатленията си. Самият факт, че сериозно издателство като „Колибри” поема риска да издава български автор, и то неизвестен би трябвало да говори немалко за качествата на романа.
А качества този „Неприличен роман” има, и то доста.
Книгата грабва още от първата страница и тръгва много силно. Авторът пише увлекателно за детството си и с размах рисува една правдива картина на България в края на социализма. Читателите, родени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ще навлязат още по-надълбоко от останалите в описанието, защото събитията важат за тях с по-голяма сила. Всяка дума тежи на мястото си като дялан камък и те пренася неусетно в събитията, все едно си там. Езикът е директен и хаплив, дори циничен – ако авторът можеше да си облизва брадата, нямаше да има нужда от бръснач. Няма ценности и порядки, които Ивайло Борисов да е пожалил през този период и да не ги разпъне на книжния кръст, били те партийни, семейни, училищни, казармени и като цяло обществени.
Романът е до голяма степен автобиографичен, в това няма и капка съмнение. Следва преселването на героя в столицата и купищата перипетии, през които много от нас са преминали, свързани с работа, наеми, квартири, хазяи, кофти съседи и какво ли още не. Започва развитието му като графичен дизайнер, а оттам – и градацията в мечтите и желанията му. Тук трябва да споменем и градацията в езика на героя, който става все по-бодлив – изглежда невероятно, но явно може и повече. Не оставяйте с грешно впечатление, цинизми почти няма, нито пък дразнещи греди в стила на писане. Просто вижданията на автора, макар и убедително подплатени с верни факти, могат да вбесят с пяна на устата много хора. Не всички славят капитализма така и виждат света по този начин. Повечето от тези читатели ще обърнат гърба на книгата, където се мъдри снимка на писателя за да се убедят, че той е просто поредният „нормален софийски дришльо” – очилат киселяк, подстриган първи номер и с чанта през рамо. Такива циници бъкат в столицата на всеки квадратен метър, ще поклати глава този читател и успокоен ще продължи да чете. Нека чете – авторът вътре обработва точно тези хора.
Признавам, че дори аз на моменти бивах подразнен от поведението и разбиранията на героя/автора. Неща от типа на свободната употреба на леки наркотици, биене на жени, употреба на алкохол от сутринта, стремеж към скъпи вещи, говорещ за снобизъм, постъпки встрани от здравия разум и запуснатост, граничеща с мизерия са ми неща, меко казано чужди. За сметка на това всеки път одобрително клатех глава, щом видех как човек трябва да отстоява правата си за всичко и навсякъде по какъвто и да било начин, поемането на отговорност, как действително трябва да се работи и прочее. Проблемът с героя в книгата е идентичен с проблема в новия филм за „Шерлок Холмс” и коренно различния детектив. И в двата случая просто трябва да приемеш героите такива, каквито са и всичко ще си дойде на мястото.
Да не пропусна, авторът има и блог – непременно го посетете. Като допълнителен плюс бих искал да спомена чудесната корица на книгата – връзва се отлично с тематиката и грабва окото на читателя. Като съществен минус ще спомена цената – 14 лв за 260 страници, отпечатани в Симолини? Не че не си струва, ама...
Много хора ще се влюбят в „Неприличен роман” и с нетърпение ще очакват следващата книга от автора.
Немалко ще намразят и двете.
Едно е сигурно – „01: Неприличен роман” на Ивайло Борисов не е книга, която можеш просто да подминеш с безразличие.
Трябва да се оставиш ТЯ да премине през тебе.

Между другото, този пост в блога може да го прочетете и в Словесата. Оле.