Сп. Дракус - 3 и 4 брой

Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2012-2013
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Е, дойде време да ви представя следващите два броя на Списание Дракус. Ако някой се чуди как това некомерсиално издание за фантастика, фентъзи и ужаси е още на пазара - дръжте се, тази година поне със сигурност ще излизат още броеве! И във всеки брой - по един нов конкурс! Адмирации за подобен ентусиазъм, и то във времена като днешните.

И така.

Трети брой:

Камен Петров - Тиха Нощ: това вече съм го чел и ревюирал, може за справка да погледнете тук. Разказът е носител на второ място в последното издание на международния конкурс "Златен Кан".
Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: д-р Шонов не изневерява на себе си и не подвежда читателите и този път! Чудесна история, стъпила върху легенда... и един изтръпващ финал.
Мануела Симеонова - Разнебивалици: хубав разказ, добър разказ, остави ме с положително впечатление. Ех, какво се получава, щом се засекат Щастливия Случай и Приятната Среща...
Мариета Георгиева - Абстиненция: чудесен хорър, макар и кратичък.
Глория Станиславова - В лилавите сенки: ох, съжалявам, но това просто не ми хареса.
Флора Нимфа и Донко Найденов - Среднощ: брата Доньо ни поднася нов разказ в типичния си стил, макар и в съавторство с непозната жена. Ако се чудите какъв точно е стила на Донко - описал съм го в първия му и втория му сборник разкази.
Явор Цанев - Малката кибритопродавачка (кавърверсия): собственикът на издателство "Гаяна" и основен виновник за появата на "Дракус" определено пише интересно и увлекателно, нямам какво повече да кажа.
Александър Пушкин - Майсторът на ковчези: ааа, това съм го чел, страхотно е, и даже съм го споменавал. Уникално добър хорър-разказ от гигант като Пушкин. Голям пропуск за всеки непрочел го.
Бонус: Стихове за края на света: заглавието говори само за себе си.

Та, да погледнем четвърти брой. Виждат се някои положителни промени - луната зад вълка на логото вече не е сивкава, а приятно жълта, оформлението също разчупва досегашния стереотип на синилки.

Четвърти брой:

Бранимир Събев - Дракус: оппа! Ей ме и мене на, откривам сезона ;-) Разказчето е победител в коледния конкурс на сп. Дракус на тема "Какво означава Дракус?" и се казва Дракус! Един, смея да кажа, мааалко по-различен поглед към великия трансилвански войвода.
Мариян Петров - Имал ли е Моцарт приятел астроном? другото победител от другото конкурс! Мариян печели конкурса за фантастичен разказ с тази творбица. Хубава е, макар че руските реплики с превод ми дойдоха малко в повече. Много хубав край за този класически фантастичен разказ, много забавен и хумористичен.
Коста Сивов - Откраднатият спомен: чел съм и други неща от Коста, който е много добър писател. Това е добро, но съм чел и по-хубави от него - знам, че може повече.
Ивелина Панчева - Поклонниците: най-обемното нещо в броя, много добро изпълнение. Групичка млади хора тръгват да посрещат края на света, но какво ще им се случи по път...
Явор Цанев - Когато боговете поискат: първобитни хора и вярвания, ритуали, жреци, вождове, лов, красиви девойки, мускулести младежи... Крайно време е Явор да издаде разказите си в спретнато сборниче, ще ми бъде истинско удоволствие да го прочета и ревюирам.
Бен Бова - Следващата логическа стъпка: не съм чувал американския фантаст Бен Бова, нито пък ми бе известен факта, че е носител на "Хюго". Дръжте се здраво да не паднете - за мен това бе най-слабия разказ в списанието.

Ами, освен да прочетете броевете, какво друго да ви кажа? Остава да чакаме през лятото пети брой.

12 Приказки от Белегаст / Добавено Лято

Автор: Богдан Русев
Издател: Сиела
Година: 2009
Стр: 196
Цена: 12 лв

Като по-млад Богдан Русев (с тогавашен псевдоним Робърт Блонд) ми беше любимият автор на книги-игри. А сред най-любимите ми негови книги-игри бяха "Приказки от 1001 Кули" и "Приказки от Храма на Чудесата", разположени във фентъзи сетинг. Бяха чудесни (и все още са!) - в първата трябваше да основеш собствена кръчма, а във втората собствен цирк. Не е ли готино? Действието и на двете книги се развиваше в приказния град Белегаст, перлата на Севера, едновременно привлекателен и странен, особен... От известно време виждах, че Русев е издал дузина приказки от Белегаст, но незнайно защо си затварях очите. Накрая обаче ми попадна допълненото издание - 12 приказки от Белегаст плюс нови три от света на Лора Фей и реших да я взема.

Историята всъщност проследява приключенията на Лора Фей от Белегаст - дузина истории под формата на разкази/приказки, чиято логическа последователност/навързаност ги прави нещо като роман. Книжката има и илюстрации, нелошо нарисувани. Самите истории обаче не успяха да ме грабнат изцяло както преди, както очаквах. Основно историята на всяка приказка е една и съща - Лора Фей бива викана от Принцесата, на която служи (впоследствие се разбира, че това е майка й) и последната й заръчва да изпълни някаква задача, обикновено свързана с леене на кръв. Лора Фей отива при баща си, чародеят, който живее на пристанището (разделени са с майката, какво да се прави) и той й дава по някой вълшебен пръстен, с който тя успява да се справи.

Чудех се дали вече не съм пораснал за подобни приказки и новите истории за Белегаст да не са ми направили нужното впечатление защото съм остарял и помъдрял. Ами, не съм. Взех двете стари книжки-игри и ги преиграх наново - грабнаха ме пак и си потънал надълбоко в историята, изпитах нужния кеф както преди. Наемането на кръчма, плащането на рекетьори, наемането на музиканти, провеждането на турнира "Снежна Арена", спасяването на света - и това само в първата книга! Във втората - наемането на шатра, привличането на жонгльори, клоуни, огнегълтачи, дресьори, хвърлячи на ножове, трапецисти, особняци, дуелът с вражия цирк, пак спасяване на света... Какво ви трябва повече.

За финал: историите не са лоши, особено някой, който не е чел двете книги-игри даже може и да му харесат. За мен специално "12 Приказки от Белегаст + 3 Нови Приказки от Света на Лора Фей" е добра, но нищо повече. Знам, че авторът може и по-добре и ако реши да напише още нещо от света на Белегаст, каквото и да е, ще го прочета и него.



Автор: Евгени Черепов
Издател: Сиела
Година: 2012
Стр: 156
Цена: 10 лв

Ех, че хубава фамилия има автора! Само за хорър! Гената е хубав човек и като за начинаещ писател пише съвсем нелошо, загорецът му неден. Това е дебютното му книжле.

Лъчезар е напуснал родната Стара Загора преди десет години и през това време е работил в странство. Сега се връща в родната страна, в родния град и всичко е хубаво, топло, приветливо и слънчево. Спомените го заливат като внезапно придошла река, спомени за миналото, за изгубеното (дали?) детство и на душата му е леко и замечтано. Лъчо не бърза да се прибере веднага вкъщи - спестил е пари, първо иска малко да пообиколи България, да се насити с пълни шепи на щастието.

Не е сам обаче - мъжете с тъмни палта и цигари го преследват. Откога са тук? Май още откакто е съвсем, съвсем малък... Кои са те? Какво искат? Защо го дебнат?

Книгата е хубава, чудесно написана, напрегната и интересна. Е, не мога да се кривя - краят на историята Черепов го поомаза. Но е добра, бързо се чете, само за лятото - нейде на пейка в парка или под чадъра на плажа.

Некрономикон

Автор: Хауърд Филипс Лъвкрафт
Издател: Ентусиаст
Година: 2012
Стр: 392
Цена: 15 лв

"Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни." (превод Любомир Николов)

Този цитат присъства в една малка книжка джобен формат, издадена още през далечната 1991-а година в България от легендарното издателство "Орфия". В оригинал на английски е "That is not dead which can eternal lie, yet with strange aeons even death may die." Първият досег на родния читател с абсолютния корифей на ужаса, безспорният хорър-император - мрачната американска икона Хауърд Филипс Лъвкрафт. Книжката бе озаглавена "Дебнещият страх" и макар да не съдържаше в себе си едноименната творба на автора (The Lurking Fear), в нея бяха поместени три чудесни новели, отлично преведени от големия Любчо Николов - "Безименният Град", "Цветът от Космоса" и "Сянка над Инсмут".

Няколко думи за Лъвкрафт. Организира около себе си кръг от автори, които в различна степен пишат и доразвиват неговите митове за Ктхулу - Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Огъст Дърлет, Робърт Блох, дори огромният Робърт Хауърд, бащата на Конан и др. Приживе Лъвкрафт няма издадена и една книга - всичко е публикувано по сборници и списания. Не е писал и романи - двете му малко по-длъжки творби "Случаят с Чарлз Декстър Уорд" и "Планините на Безумието" са на практика дълги разкази. Късата форма е предпочитана, запазена негова марка. Бил е редактор, ghost writer, мразел е негри и евреи, отвращавал се е от секса... Ами, какво да ви кажа - няма на света велик писател, който да не е бил особняк.

Лъвкрафт е повлиял на ужасно много хора. Изброявам писатели, които го почитат, боготворят и признават за техен учител - Стивън Кинг, Хорхе Луис Борхес, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Питър Строб, Нийл Геймън, Джордж Мартин, Джийн Улф, Чайна Миевил, Рамзи Кембъл, Брайън Лъмли, Фриц Лейбър, Алън Мур... Да добавя и двама режисьори - Гилермо дел Торо и Джон Карпентър, да добавя и купчина метъл банди, които са вдъхновени от творбите му (Metallica, Black Sabbath, Dream Theater, Iron Maiden, Cradle of Filth и др.) Няма нужда да споменавам филмите и компютърните игри, свързани с творчеството му - Х. Ф. Л. е толкова огромен, че може да не го харесаш, но да го отречеш е смешно.

След "Дебнещият страх" на родния пазар се появиха три сборника с негови творби, всичките преведени от Адриан Лазаровски - "Шепнещият в Тъмнината", "Зовът на Ктхулу" и "Възкресителят". Тази книга съдържа най-добрите неща от изброените сборници - редактирани из основи, някои изцяло наново преведени. Сегашните варианти ми харесаха определено повече от преди и въпреки че съм го чел и кожата ми е дебела, обръгнала на хорър, страхът при четенето не беше просто тръпки в различни части на тялото. Страхът в случая е реален - започваш да виждаш неуловими движения на сенки с периферното зрение, усещаш осезаем студ, шубе те е да отидеш до кенефа да се изпикаеш... Мислите, че си измислям и преувеличавам ли? Прочетете книгата и споделете отново мнението си.

А дотогава - какво съдържа "Некрономикон"? Какво съдържа сборникът, озаглавен на легендарната измислена от писателя книга, които и досега различни хора я искат в библиотеките по цял свят, въпреки че тя (май) не съществува? Ето това:

1. Нещото на прага - гнусно, гадно и плашещо. Ужасяващо и смърдящо. Когато застане на прага ти...
2. Показанията на Рандолф Картър - първият разказ който прочетох, щом се сдобих с книгата. Хубав, плашещ, с ужасяващ край.
3. Плъхове в стените - пази се от тях! Те са в стените! Те са навсякъде! Те ядат всичко...
4. Зовът на Ктхулу - сблъсъкът с може би най-известното чудовище на писателя ще ви обърне в паника! Внимание - Лъвкрафт искрено е вярвал във всичко, което пише, не се и съмнявайте.
5. Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите - любимият ми разказ в сборника. Досега не го бях чел. Страхотна история за един луд, гениален, ултраталантлив доктор и неговият приятел и колега, който го следва във всичко. Двамата са на път да открият тайната формула как се съживяват мъртъвци. За целта имат нужда от опити с хора - сиреч, пресни трупове. Много, много пресни. Такова нещо не съм чел досега, признавам.
6. Шепнещият в Тъмнината - видя ми се леко дългичък, ала страхът, ужасът от космически мащаб за пришълците от други светове са повече от сериозни. Краят отново ме изправи на нокти - Лъвкрафт определено знае как да забие последния пирон в ковчега.
7. Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд) - най-обемното нещо в книгата. Пищният, разточителен стил на писателя, почти лишен от диалози, наситен с текстове на страховити писма, чудовищни формули за призоваване на сили отвъд човешкия разум и окултисти, които подчиняват на волята си хора и демони... Епично.

И нещо на изпроводяк. Превода на Адриан е брилянтен, издържан отвсякъде. Личи си едновременно колосалният труд и това, че превеждаш нещо, което ти харесва - Лъвкрафт е труден за превод, при него няма екшън и диалози. Да, Любчо е страхотен преводач и относно Толкин специално НЯМА кой да му се опре. Обаче Адриан е превел и наново превел много повече творби на Учителя и вече е изградил друго, различно ниво. Просто вижте за пример неговият вариант на цитата, с който започнах и сравнете:

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."

Creepy, huh? Ами, остава ни само да очакваме следващата книга с разкази на Лъвкрафт - "Планините на Безумието". Отново от Ентусиаст, този път изцяло нови, неиздавани никога досега на български неща. Надявам се корицата да е отново дело на Виктор Паунов, който е автор на тази върхарска обложка.

Кога ли? Patience, my dears. Скоро, много скоро...