Вино За Мъртвите

Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2013
Стр: 184
Цена: 14 лв

"Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите"

Явор Цанев, както може би съм ви казвал, е един много хубав човек от Русе. Издава родното ъндърграунд списание "Дракус" с издател "Гаяна", което публикува изключително творби от български автори в жанрове като фантастика, фентъзи, ужаси, крими, приключения и т.н. Комай остана единственото списание, което излиза на хартия и единственото, което обявява конкурси и връчва парични награди. Ревюирал съм всичките броеве до момента в блога. Ако имате път към Русе, отбийте се в кръчмата на Явор "Рокстар кафе", пийнете едно, запознайте се с Явката, пък си купете я някое Дракусче, я тази книга която ревюирам, я предната на Явор "Странноприемницата". Продават се в кръчмата, ще останете доволни.

"Отворете бутилката, отпийте от виното - глътка за живите и глътка за мъртвите... защото някои живи не са съвсем живи и някои мъртви не са съвсем мъртви"

Явор Цанев обаче е и нещо много повече от всичко това. Той е и страхотен писател.

Ако сте прочели Странноприемницата и ви е харесала, във "Вино за мъртвите" направо ще се влюбите. Честно. В предния сборник въпреки че също е чудесен имаше доста стари разкази, в този всичко е ново. Признавам: някои от разказите са така силни, че дори закоравяла гадина като мен усети влага в очите си. Тук просто няма слабо.

"Когато фантастичното звучи твърде вероятно, когато ужасното се докосва до красивото, когато ежедневието те кара да възкликнеш, да се стреснеш, да се разсмееш или засяда в гърлото ти... когато виното за мъртвите го пият живите..."

Кладенецът, Метрономът, Дървото, Старицата, Обет, Селцето, Гарванът, Не Се Връщай, Котакът, Дестилация, Тихия, Реквием за Такси, Едно От Мен, Хартиени Фенери, Вино за Мъртвите... Всичко е чудесно. Кратки, изчистени, силни творби. Нямам какво да кажа.

"Накрая винаги остава нещо в бутилката..."

Една-единствена забележка имам към Явор. Братле, Странноприемницата е 166 стр и е 12 лв, тази книжка е 184 стр и е 14 лв. Моля те, посмали малко. Не че книгите не го заслужават - напротив! И, все пак.

Ханибал - Зараждането на Злото / Една Паница Свобода

Една на пръв поглед необичайна комбинация - двойно ревю, съчетаващо страшното и смешното:



Автор: Томас Харис
Издател: Колибри
Година: 2007
Стр: 276
Цена: 12 лв

Не мисля, че има нужда да ви говоря кой е Томас Харис, кой е Ханибал Лектър и прочее излишъци. Това е четвъртата книга за легендарния злодей-канибал, и нея я филмираха както (почти) всичко на Томас Харис. Книгата/филмът проследяват младостта на бъдещия психопат Лектър - роден в Литва аристократ с фамилен замък и богат род и какво довежда до безвъзвратното му изкривяване: Втората Световна, зверствата на нацистите, след тях тези на съветската армия и какво ли още не. В ролята на младия Ханибал видях за пръв път французина Гаспар Улиел - нищо не ми говореше като актьор, ала играта му бе рядко уникална. Наистина успя да влезе в образа и да накара зрителя да изтръпне неведнъж.

Войната свършва, СССР завладява Литва и фамилният замък на Ханибал е превърнат в сиропиталище и от един бъдещ владетел на това имение сега Лектър е прост пансионер. За щастие по стечение на обстоятелствата Ханибал успява да се откъсне от Империята на Злото и да заживее във Франция. Тук обаче са и едни стари познайници от ВСВ, с които вече оформящият се убиец-канибал започва игра на котка и мишка.

Не пропускайте - прочетете книгата, или поне гледайте филма. За предпочитане и двете.



Автор: Трендафил Акациев
Издател: Ванеса
Година: 1992
Стр: 160
Цена: 12.80 лв стари пари

Аз съм факт литературен
и съм вече в книжка турен
от издателство "Ванеса".
Но критиците ми де са?
П.С. Зная де са, зная де са:
демоде са, демоде са!

Браво, браво!
Радвай се, краво.
И тази зима
за тебе ще има
във ямите силаж.
Яж!

Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си теленце, хапни си
марули и прясна роса.
Ах, как ми се иска да клекна
и с тебе и аз да паса!

О, физкултурници,
слънцето плиска ви
с лъч подир лъч.
Хвърляйте копия,
хвърляйте дискове,
хвърляйте къч!

Какъв позор, какъв позор!
Сервираха ми таратор.
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставици и вода -
една паница свобода...

Приключенията на Щур и Враби

Автор: Весислава Савова
Издател: Св. Иван Рилски
Година: 2013
Стр: 60
Цена: 5 лв

Още първата среща с творчеството на Весислава Савова ми направи силно впечатление – първо нейната камерна пиеса „История с дух”, после двете й мистични новели, обединени в сборника „Пътуване”. Забелязах стегнатия й изказ, чувството за ритъм и затрогващите човешки истории, които разказва. После ми попадна първата й книга – сборникът с кратки разкази „Приятели”, където осъзнах, че всяка една творба притежава толкова силен заряд, че просто няма как да те остави безучастен – ще те натъжи, ще те разведри, но без изключение ще провокира емоция в теб и ще те направи съпричастен към героите й. Затова когато ме помоли да стана редактор на тази детска книжка, приех без капка колебание.

Весислава е, без съмнение, рядка птица. Така и се подвизава в интернет пространството – с никнейма rarebird. Преводач и писател, тя има опит и като редактор, и като много добър организатор – виновник е да се появи фестивалът „Кръстопът на изкуствата”, срещащ на едно място творци от различен тип: писатели, поети, музиканти, художници... И, nota bene – пише страхотни хайкута, с които понякога организира изложби. Нещо повече – въпросните хайкута са преведени на няколко езика и са стигнали до читатели от цялото земно кълбо, отделно са донесли на авторката си международни награди.

Но нека кажа и няколко думи за книжката, която държите в ръцете си – „Приключенията на Щур и Враби”. Макар отдавна, за съжаление, да не съм дете и през мен да са минали хиляди книги, аз останах запленен от историята за двамата главни герои. Това са таласъмчето Щур и неговата приятелка витричката Враби. Въпреки че в повечето случаи те са ни представяни като отрицателни персонажи (таласъмите в българските народни приказки, а витрите в „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, примерно), тук те са добри същества, които не желаят никому злото. Те си живеят мирно и тихо в Голямата Гора, играят по цяла нощ и заедно приключенстват – празнуват, берат гъбки, срещат се с различни горски обитатели и ходят къде ли не. Също като нас, когато сме били малки и с приятелите си сме обикаляли навсякъде и сме щуреели, докато се изморим. Та кой не е бил дете?

Някой някога беше казал, че най-трудно се пишат детски приказки. Без съмнение съм склонен да му вярвам. Когато го правиш, не просто трябва да си наистина увлекателен, за да задържиш такова непостоянно нещо като детското внимание върху приказката. Да пишеш приказки е преди всичко огромна отговорност – творбата ти трябва да провокира доброто у децата, да им покаже житейски истини, да им даде добър съвет и от тази приказка децата да си извадят поука. Смело мога да твърдя, че „Приключенията на Щур и Враби” отговарят на абсолютно всичко изброено.

И за финал. Вече се убедих, че каквато и форма да подхване, Весислава се справя просто отлично – независимо дали говорим за поезия или проза, за стихотворения, приказки, хайку, новели, кратки разкази, пиеси… Единственото, което липсва в богатото й писателство портфолио е роман, който бих прочел с неподправено удоволствие – защото знам, че ще го издържи по всички правила на тънкото изкуство, наречено писане.

Прочетете тази наистина замечтателна приказка. Тя е написана от писателка, която без съмнение има заложби да постигне световна слава.

Което й го пожелавам от все сърце.