Литературна 2013

1. Блога в цифри

През изминалата година прочетох и ревюирах близо 60 книги, или над 15 000 страници. Този път българските автори почти изравниха преводните в блога - браво! Забелязвам странна тенденция - макар да е криза и хората все повече да нямат пари, работа и доходи, книги се купуват, още и се пишат от родни творци - и то хубави книги! Напук на всичко!

2. Пустинния Скорпион



Година и половина след "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" пред вас е третата ми книга - "Пустинния Скорпион"! Сборник разкази, който за разлика от предните два не е толкова хорър, колкото фантастика и фентъзи. Търсете в книжарниците, за повече информация - погледнете блога горе вдясно.

3. Трите награди



През изминалата година дублирах успеха си от 2007-а, когато в рамките на една година спечелих три литературни награди и така закръглих победните си призове на десет. Връчените награди са съответно: Български автор на 2012-а, присъдена от НКФХ, победител в коледния конкурс на сп. Дракус и победител в кастинга "Търси се психар". Благодаря!

4. Новите български книги от тази година, които препоръчвам:



Освен моя милост, със собствени книги тази година се отчетоха и членовете на Камората: Сибин Майналовски - 2 книги (Сянката и Усмивка в Полунощ), Явор Цанев - 2 книги (Странноприемницата и Вино за мъртвите), Весислава Савова (Приключенията на Щур и Враби), Димитър Цолов (двулицевият сборник Пет приключения на витек Диман/Космическото пиле), Коста Сивов (Славянски Хроники), Антон Фотев (Разторг), сборника на Цитаделата Мечове в града, както и приказките на Лейди Пол. Не пропускайте, всички заглавия си струват!

5. Преводни заглавия, които ми харесаха най-много през годината:



6. Най-скапаната книга за годината:

Без коментар.



7. Колибри



С девет прочетени книги без съмнение "Колибри" е най-четеното издателство в блога ми през годината. Нещо повече - през тази година те стартираха инициативата Клуб "Галактики" - всеки месец се прави сбирка в някое заведение (СуингингХол, Лодки, TripTen и др.), където се дискутира фантастика, фентъзи и хорър, връчват се награди от конкурси, книги на издателство Колибри се продават с 50% отстъпка и какви ли не хубави работи. Елате на срещите, пийнете по едно, участвайте в литературните конкурси, вземете си хубава книжка!

Ами, така видях аз изминалата година накратко. Весело ви посрещане на следващата довечера!

Океанът В Края На Пътя

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 208
Цена: 13.99 лв

Последното ревю за тази година на една от най-добрите книги за годината. Една приказна история за възрастен мъж, който си спомня своето детство преди тридесет години, за къщата в която е живял и за странното семейство, което живее във фермата в края на пътя. Майка, баба и дъщеря, които притежават свръхестествени способности...

+ Това е Геймън, тоест залог за качество - какво повече? Въображението му, начинът му на мислене, възприемането му на околния свят е оригинален, уникален, увлекателен, затрогващ. Една приказна история за детството, която му се отдава така добре (спомнете си Книга за Гробището), за безвъзвратното изгубване на това детство, за мечтите, за реалността и как тя не е същата, когато си възрастен. Децата виждат неща, които ние не, възприемат света другояче.
+ Грабващ наратив, една лекота на изказа, която сякаш му се отдава така естествено... + Мисля, че всяка история си иска своя обем и бях леко скептично настроен щом разбрах, че това е било замислено да е разказ, който впоследствие е бил раздут до роман. Да, ама не - при големите майстори това не важи.
+ "Връзка, която бавно се беше износила, докато накрая се беше разпаднала, както май винаги ставаше."
+ "Обичах да чета. Книгите тъй или иначе бяха по-безопасни от хората."
+ "- Няма да боли.
Взрях се в него. Възрастните казваха това само когато нещо, каквото и да е, щеше да боли много."
+ "По-голям ли се чувстваш, когато разплачеш едно малко момче?"

- хм, абе видях сцена, която много ми напомни "Ланголиерите" на Кинг.

Ако пропуснете "Океанът в края на пътя", ще пропуснете много. Съвсем сериозно.

Сумрачен Патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Година: 2010
Стр: 464
Цена: 17 лв

След леката крачка назад, която Лукяненко направи в Дневен Патрул (лично мнение), сега отново скача рязко напред, довеждайки третата книга от поредицата поне на нивото на Нощен Патрул, ако не и на по-високо. Останах изключително доволен от книжката. Както и предните две книги, тук вместо роман имаме три повести, къде свързани една с друга, къде не чак толкова, но без съмнение до една интересни. Антон Городецки продължа стремително да вдига нивото си на магьосник, ставайки все по-силен и по-силен.

1. Ничие време - Антон е внедрен в баровска жилищна кооперация, където слухти за един специален човек. В случая му се налага да си сътрудничи не само с досадната Инквизиция, но и с вражеския Дневен Патрул, където за да му е комбина са изпратили негов стар (не)приятел. Каква тайна крие обаче Борис Хесер, шефът на московския Нощен Патрул?
2. Ничие пространство - изморен от случаи, Антон се отдава на заслужен отпуск със съпругата и дъщеричката си - също Светли Магьосници, при това превъзхождащи го по сила. В малкото селце недалеч от Москва обаче нещо става - в гората до него се крие вещица, неизмеримо древна и могъща. Вещица, която крие тайни и стари магически книги...
3. Ничия сила - легендарният гримоар "Фуаран", за който всички яростно отричат, че съществува, се оказва реален, а силата която крие - неизмерима. Городецки отново ще трябва да спасява света, този път цялата планета - буквално.

Позволявам да цитирам момент от любимата ми сцена в Сумрачен Патрул - финалният двубой в последната част. Антон се е изправил срещу чудовищно могъщ противник, ала и той не е слаб - в него едновременно наливат сила и Хесер от Нощния Патрул, и Завулон от Дневния, и Едгар от Инквизицията, които пък на свой ред я точат от подчинените си:

"Удряй - прошепна Хесер. - Удари с "Бялата мъгла".
Знанието за това какво е "Бялата мъгла" се вмъкна в мен заедно със Светлата Сила. Знание страшно, плашещо, защото дори самият Хесер е използвал това заклинание един-единствен път и след това се е заклел никога повече да не го използва...
"Удряй - посъветва ме Завулон. - По-добре със "Сенките на Владиките".
Знанието за това какво е "Сенките на Владиките" се плъзна в мен заедно с Тъмната Сила. Знание отвратително, ужасяващо, защото дори Завулон никога не е рискувал да вдигне тези Сенки от петия слой на Сумрака...
"Удряй - каза Едгар. - Със "Саркофага на времето". Само със "Саркофага на времето"!
Знанието за това какво е "Саркофагът на времето" нахлу в мен заедно със Силата на Инквизиторите. Знание студено, мъртвешко, защото приложилият заклинанието оставаше в саркофага заедно с жертвата - завинаги, до края на Вселената...

Вие сами ще разберете с какво е решил да удари Антон Городецки. Чудесен превод на Васил Велчев, както винаги. Не изпускайте!