2011 - Обзор

Не, заглавието не означава, че през миналата година съм ходил на едноименния черноморски курорт (макар че не бих имал нищо против). В тази публикация ще направя една зверска рекапитулация на изминалата година през моя блог.

И така.

1. РАВНОСМЕТКАТА



През изминалата година прочетох и ревюирах (айде, да не прозвучи прекалено ангажиращо - споделих мнения за) цифром и словом 55 книги, или общо над 16 500 страници в този блог. Това прави средно по около 45 прочетени страници всеки ден от книга със среден обем 302 страници. Дали е много или малко - вие преценете. Аз мисля, че е добре. За сравнение - през 2010-а съм прочел 42 книги, или над 11 000 страници, което прави по 31 страници всеки ден от книга със среден обем 270 стр.

Съотношението български книги/книги от чужди автори е 24/31, или 44% е делът на български книги, ревюирани в блога. Вижда се намаление - през 2010-а съотношението беше точно 50 на 50.

Съотношението прочетени романи/прочетени сборници е 56% в полза на романите, почти същото - 55% беше и през 2010. Което ми идва малко странно - уж съм любител на сборниците с разкази, пък...

2. СОБСТВЕНИТЕ ПРОЕКТИ



През изминалата година станахте свидетели на два съвместни авторски проекта. Единият бе сборникът със зимни фентъзи разкази "Мечове в Леда", който съставихме заедно с моя приятел Александър Драганов и няколко автори от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, а другият - чудовищната хорър-антология "До Ада и Назад", която съставихме с моите приятели Адриан Лазаровски, Благой Иванов и още 20 автори, художник ни беше Пепи Станимиров, а автор на предговора - Петър Кърджилов. Сборник, за който тепърва ще се говори.

3. ПУБЛИКАЦИИТЕ



Два мои разказа бяха публикувани в две отделни списания - единия бе "Кралят" в трети брой на списанието за българска литература "Смесена Китка", брой, посветен на фантастиката, фентъзито и хоръра. Другият бе "Към Ада", публикуван във "фаталния" 13-и брой на култовото списание на българския фендъм "Тера Фантастика", което не бе излизало от 2007-а. Оле!

4. КНИГИТЕ-ИГРИ



Книгите-игри се завръщат! И смея да заявя, че въпреки тоновете помия, които се изляха отгоре им смея да заявя, че са доста добри заглавия и искрено се радвам, че Новата Вълна от книги-игри започва точно с тези две заглавия - "Котаракът и Черния Нарцис" на Ал Торо и "Асасините на Персия" на Блонд и Уейн. Нима още ли не сте ги прочели?

5. ЖАНР НА ГОДИНАТА



Докато 2010-а блогът ми премина под знака на фантастиката (17 от 42 прочетени книги, или 40%), 2011-а бе озвучена от гласа на хоръра - ту оглушителен като зверски рев, ту вцепеняващ като нощен шепот. 22 от 55-те книги оправдаха и затвърдиха името на блога като Тъмния Ъгъл, за което мога само и единствено да се поздравя, браво на мен!

6. АВТОР НА ГОДИНАТА



Безспорен фаворит и откритие на годината е британецът Нийл Геймън! Жив и здрав, и да пише все така хубави книги! През 2011-а в блога ми попаднаха негови книги като "Никога, никъде, никой", "Книга за гробището" и, естествено...

7. КНИГА НА ГОДИНАТА



Без съмнение, това е романът на Геймън "Американски Богове". 2010-а за автор и книга на годината най-добри бяха съответно Казандзакис и неговият "Алексис Зорбас". Няма какво да добавям повече - прочетете ревютата в линковете, ако не се го направили.

8. НАЙ-ЧЕТЕН АВТОР



Реших да разделя автора на годината от най-четения автор, за да ги почета и двамата, естествено. Безспорен фаворит е Стивън Кинг със своите шест заглавия "Под купола", "Малко след залеза", "Зъл мрак, угаснали звезди", "Годината на върколака", "Нощна смяна" и "Сърца в Атлантида". Hail To The King, Baby!

9. ИЗДЪНКА НА ГОДИНАТА



Чак ме е срам да назова автора и заглавието на тази чекия, погрешно охарактеризирана като книга. Моля ви само за едно - не си губете времето с тази книга, освен, разбира се, ако наркотиците, псевдоинтелектуализма и еднополовата любов не са навлезли необратимо дълбоко в гъ..., оппа, живота ви.

ТОП 10 НА БЛОГА МИ

Позволете да осветля кои са десетте най-посещавани публикации за книги през тригодишното съществувание на Тъмния Ъгъл:

10. Завладей Българите!

Най-отдолу класацията започва с дебютния самостоятелен роман на моя приятел Адриан Лазаровски - а именно хумористичния трилър "Завладей Българите!"

9. Котаракът и Черния Нарцис

Поздравления за Ал Торо и неговата дебютна книга-игра за приключенията на знаменития крадец Котарака. И това е само началото...

8. Пътят

Хм, един противоречив специално за мен роман е на осма позиция - Пътят от Кормак Маккарти. Но, щом ви харесва...

7. Фантастика 2009

Следващата позиция е отредена за третия алманах от серията "Фантастика" на Човешката Библиотека.

6. Покани ме да вляза

Чудесният хорър на шантавия швед Линдквист е на шесто място, препоръчвам с всички израстъци! Прочетете!

5. Завладей Българките!

Продължението на "Завладей Българите" е на пета позиция в класацията на блога ми, което прави Адриан Лазаровски единственият автор с две книги в топ 10. Евала!

4. Асасините на Персия

Ахой, поздравления отново за книгите-игри! Тъкмо се появиха двечките - и двете в класацията! А, да не забравя - посетети и сайта на Новата Вълна Книги-Игри.Нет, както и неговият Форум.

3. Жарава за причастие

Положението става сериозно, ето ни в топ 3! Бронзът е отреден за, внимание - една стихосбирка на силистренския поет Валентин Йорданов! Браво Вальо!

2. До Ада и Назад

Грррр, истина ви казвам, за три седмици антологията на българския хорър се втурна напред като побеснял бик, разблъска с лакти досегашните лауреати, изтиквайки ги назад, а други направо изрита надолу по стълбата! Благодаря!

1. Алексис Зорбас

И накрая, перлата в короната, книгата, която променя човешки животи, романът, включен в личния топ 3 не само на блога, но и на живота ми. Чест за мен е да ви представя златния медалист на Тъмния Ъгъл - Никос Казандзакис с "Алексис Зорбас".

Ами, това е от мен. За новата 2012-а мога само да ви обещая нещо хубаво - а то е, че ще продължавам да чета все така, но ще ревюирам по-рядко и по-накратко.

Хубаво за мен, за вас - не знам :-P

Отмъщението на Монца

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 624
Цена: 16.99 лв

Последното ревю за изтичащата календарна 2011 г. За сметка на това книгата е бая тлъсто фентъзи, което не е лошо като цяло.

Та, поради что иде реч?

Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато - Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник, служещ на Великия херцог Орсо е доста добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна сред народа, твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение.
Съюзниците й включват ненадежден пияница, най-коварния отровител на Стирия, обсебен от числата и броенето убиец, изтезателка с хаплив език и як варварин, който иска да бъде добър.

Накратко: коравата мацка от корицата е прецакана яко, пребита до смърт и изхвърлена от жестока височина и явно не й остава нищо друго освен да умре, но... Отказва да пукне, момичето. Загубила единствения си близък човек на тоя свят - своя брат, тя се заклева да отмъсти и цялата книга върви по стъпките на нейното отмъщение.

Историята ни отвежда в хаотичния свят на Стирия, където разни малки кралства и отделни градове постоянно воюват едни с други, уж се съюзяват, после се предават и прецакват и така постоянно в продължение на години. По същността си това е фентъзи от "средновековен тип" - ако очаквате други раси освен хора, лъжете се, няма. Ако очаквате да има магии - хвърляне на светкавици, бълване на огън, дракони, призоваване на демони и т.н. - също няма.

Не съм чел другите романи на Абъркромби, които са преведени на български, но от това което прочетох мога да заключа, че просто е леко надценено дупе. Скъсаха се да го хвалят, за съжаление предимно хора, които не са чели достатъчно фентъзи и той като автор им идва някак новаторски, защото бягал от клишета и прочее. Съвсем не е така - не казвам, че не умее да пише, добър е, но чак пък толкова?

Интересното е, че при него няма силно разделение на добри и лоши - всички са гадове, всички се убиват, всички правят мръсотии, подкупват се, предават се, забиват си нож в гърба, изобщо гаднява ситуация. Другото нелошо е тъжната деградация на един герой (Каул Тръпката) и забавната градация на друг (Никомо Коска). Като цяло във всичките персонажи има по нещо, което да ни харесва и по друго, което да ни отврати, така че не е зле. Култовият герой обаче за мен си остана Шенкт - този, който владее свръхсили и никой не може да му се опре, където влезе прави хора и мебели на качамак и прочее. Хареса ми, че той е сигурно единственият, който дава някакъв шанс - оставете ме на мира, моля ви, вървете си по пътя, не се занимавайте с мен. Не го слушат и стават белите.

Като цяло мога да кажа, че харесах романа, въпреки че не съм чак толкова впечатлен. Абъркромби умее да вкарва сочни лафове, да разведрява обстановката, пише увлекателно, описва битки нелошо (макар да отстъпва сериозно на Чайковски в Империя в Черно и Златно, онзи вече е уникално добър) и изгражда свят, в който няма благородство, а подлостта и алчността са на почит. Нещо, което супер се връзва с днешното положение на планетата ни в реалния свят, ама аз като седна да чета фентъзи не искам все пак да чета за същите глупости, в които живея, нали така? Искам поне за момент да се пренеса някъде другаде, където нещата са по-прости, животът е по-лесен, хората не са лекета и така нататък. Затова смело мога да препоръчам книгата и автора на хора, които по принцип не четат фентъзи - убеден съм на 90%, че ще им хареса.

Но за истинските фенове на фентъзито, тези, които са изчели такива камари тухлоподобни романи в жанра, че могат да си построят къща от тях, подхождам леко резервирано и тук нещата са фифти-фифти - може и да ви хареса, но може и да не ви, преценете си.

Това е за тази година, другата седмица очаквайте обзор на блога за 2011-а. Със здраве!

Подмененият

Автор: Брена Йованоф
Издател: Кръгозор
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 276
Цена: 11.90 лв

Една съвсем нелоша юношеска книга със солидна доза хорър в нея - така най-лесно мога да обобщя "Подмененият" от Брена Йованоф. Дебютният роман на авторката успява да достигне в световния топ 10 за най-добри тийн-хоръри през миналата година, поздравления. Аплодисменти и за корицата - не само че е оригиналната, ами е и много добре изпипана, одобрявам.

Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, но той не е един от нас, не е съвсем човек. Преди шестнайсет години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Той е... подменен. Маки има една друга родина - светът под град Гентри: свят на тунела и черна вода, на мъртви момичета, неуспели да намерят покой и на древни тайни, подхранвани от човешкото страдание.

Единственото, което иска Маки, е да бъде нормален. Да бъде като останалите деца в училище, да комуникира свободно с останалите, да свири на бас-китарата си, да си има гадже и прочее. Но всичко е много, много трудно - той изпитва жестока алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят, ако не внимава постоянно и не е нащрек 24/7.

Когато обаче мрачният свят под Гентри отново отвлича човешко дете, той е принуден да остави относително спокойния си живот и стремежите си, за да слезе долу, под земята, откъдето е произлязъл, за да помогне на приятелите си. А там долу, някой го иска...

Като цяло мога да определя романът като нелош, препоръчвам го за четене предимно на млади хора, по-точно такива, чийто абитуриентски бал все още не е минал. Сигурен съм, че ще останат доволни. Ако давах оценки, максимално щях да оценя книгата със 7/10, ама оценки не давам, така че няма значение.

Отзад Барнс и Нобъл са сравнили книгата с "Едуард Ножицоръкия" и "Спасителят в ръжта" което е, меко казано, прекалено изхвърляне, далеч не е чак толкова добра. Не ми хареса факта, че авторката е много, ама много вдъхновена от Геймън. В романа има страшно много заимствани неща от "Никога, никъде, никой", малко от "Американски Богове", та дори и от "Книга за гробището". За жалост, Брена Йованоф успява да наподоби Геймън не повече, отколкото аз успявам да наподобя Кинг, По и М.Р.Джеймс, сиреч - почти никак. Любимият палач на главната лоша накрая имаше потенциала да бъде показан като голяма гадина, но за съжаление не успява да стане такава - фактът, че някаква тъпа ученичка с метална тръба го отказва е повече от показателен.

Но историята не е съвсем лоша и я препоръчвам на по-младите читатели, вярвам, че ще им допадне. Виж, малко по-големите като мен, особено ако са фенове на Геймън, няма да останат съвсем очаровани.